Отзвукът: "Соня, той е фалшив от главата до петите!... Който не иска да слуша различни мнения, след това много-о-о страда на изборите!...Ние ще го изтрием на изборите!"
"Ивайло Калфин ме изтри от профила си. Това е негово право, разбира се. Но защо го направи - защото му писах няколко часа след трагедията в Осло, че въпреки подготовката на конгреса в петък вечер, трябваше да се сети да изкаже поне във Фейсбук съболезнования на близките на жертвите - като човек, като бивш външен министър и като кандидат за държавен глава... Браво, г-н Калфин, ще си другарувате само с добро-писачи. Е, аз каквото имам да Ви кажа - ще го кажа в Bulgaria News.
Значи и Калфин като Кунева ще разчита на пиари, играещи ролята на медийни бодигардове, на нагласени интервюта, на скъпо платена реклама, на фотошопирани билбордове... Затова на другарите им трябват 57 600 000 лева за изборите. А иначе "за народа душа дават".
Ето с тези спонтанни изречения аз отговорих на операция "Delete"( изтриване), спретната ми светкавично след конгреса от др. Ивайло Калфин. Ооо, щях да забравя. Може да се е обидил от публикацията в Bulgaria News в събота, че Евгений Узунов, банкерът на Маджо ( според твърдението на Татяна Дончева ) , ръководеше първото заседание на 47-я конгрес. Да си бяха избрали някого другиго, аз ли съм им виновна, че смятат хората за късопаметни и се надяват всички да са забравили за Първа източна-международна банка. Или пък ни мислят за слабоумни - защото освен ковчежникът Узунов, на сцената, сливайки се с ярко червения фон, в сърцераздирателно алено тоалетче, се носеше по трибуната Корнелия Нинова - същата тази любимка на Румен Овчаров, която безхаберно и безучастно като заместник-министър на икономиката и шеф на Борда на директорите наблюдаваше заграбването и съсипването на Международен панаир - Пловдив от страна на Георги Гергов, кандидат за президент, номиниран от пловдивската и не-знам-кои-си още червени първични партийни организации. Апропо, той за малко да стане официален претендент на БСП, добре че лидерът Станишев кротко и убедително го възпрял на финалната права и червеният олигарх си направи отвод.
Истината е, че Ивайло Калфин спечели на съботния пленум номинацията на Националния съвет, защото Сергей Станишев сам изнесе тежката и неравна битка,
но успя да наложи бившия си външен министър. За първи път, откакто се помня, не само че кандидатът на червените не беше одобряван преди конгреса, но срещу него се говори и след конгреса - с определения като "предател", "слагач", "президентски парашутист", та чак до ... "сива мишка". Калфин не се пребори сам за номинацията си, подариха му я. Сергей Станишев сега преглъща укори по този повод, ще трябва да ги преглъща още повече след изборите. Но, хайде, да не ставам лош пророк.
Не желая да драматизирам отказа на Ивайло Калфин да ми бъде приятел във Фейсбук - добре прави човекът - стана ясно, че аз следя профилите на мнозина политици и научавам оттам повече, отколкото на тях би им се искало. Защото в свободното интернет пространство всеки пише, каквото прецени. Някои коментари на техните стени хич не са за " радост и утеха".
Няколко пъти доста остро писах на стената на Кристиян Вигенин - той не ме "изтри". Коментирах критично едно телевизионно участие на главния секретар на МВР Калин Георгиев - той ми отговори с чувство за хумор и също не ме "изтри". Николай Младенов, който впрочем минути след трагедията в Норвегия, постна съболезнования на английски език, ми даде телефона на говорителя на МВнР, за да получа повече информация по тази трагична "гореща" тема - вероятно не му е било до мен в този момент, но прояви разбиране - това е работата на журналиста - да осведомява и ориентира хората в ситуацията.
Във Фейсбук човек може да види и усети разликата между "новите" и "старите" политици.
Изобщо нямам предвид възрастта. А манталитета, маниера на общуване, бързината на реакциите, стилистиката на диалога, използването на съвременните канали за комуникация...
Днес като бях на фризьор многоуважаваният от мен Кръстьо Капанов ми каза, че някоя си журналистка от вестник "Политика" ме била коментирала: Соня е минала на страната на Бойко Борисов. И защо?! Защото съм направила интервю с него. Колко елементарно. Да беше прочела какви въпроси му задавам и как реагирам на неговите отговори. Ама някои журналисти са като във вица:"Чукча не читатель, чукча писатель".
Как, впрочем стана, нека ви разкажа. Издателят на вестник "Шоу" в петък сутринта, 10 юни, ми звънна с въпроса:"Защо не вземеш интервю от Бойко Борисов за вестника. Той има рожден ден в понеделник, да го поразпиташ за всичко, което задочно питаш в интервютата си за "Шоу" и по телевизията". Отговорих му:
"Ти пък, на мен ли ще даде интервю, аз не съм казала една добра дума за него?!"
Но понеже не се отказвам лесно, освен това ми беше любопитно как ще реагира премиерът - написах му есемес. Даже гледах "на живо" по телевизията как го чете и ми отговаря - беше в пленарна зала на парламентарен контрол. Веднага ми есемес-на отговор: "Добре. Ще звънна след малко." Обади ми се на излизане от парламента да уговорим ден и час. Не поиска предварително въпросите. Не пожела да види интервюто преди публикуване. Каза: "Вие си знаете работата. Вярвам, че ще бъдете коректна". Да, през цялото време ми говореше на "Ви" и нито с дума или намек не се направи на обиден и разсърден за хилядите думи, които съм произнесла срещу него през годините. Казах му на финала:"Благодаря Ви за интервюто. Но нали разбирате, че няма да мина във Вашия фенклуб след тази среща." Той ми отговори:"Не го и очаквам от Вас. Аз Ви благодаря за острите въпроси".
След този разговор казвам, че Бойко Борисов е автентичен и многопластов. Спонтанен и прям ...
Всичките ми приятели журналисти коментираха накратко така: "За първи път отговаря толкова сериозно и подготвено. Бъркаме като го подценяваме".
Сергей Станишев също не поиска предварително написани въпроси. Нито прочете интервюто си преди печат. Настина, сдържан човек като него - лидер на партия, която изисква от водачите си да бъдат консервативни, пое риска да даде интервю за вестник "Шоу", но самият той призна, че си е променил мнението за т.н. "жълти вестници" и оценява стремежа им да правят сериозна журналистика, наред със забавното и сензационното.
Някои харесаха заглавието във вестника, защото оцениха стаяваното му чувство за хумор, каквото той безспорно притежава. Други се бяха взели много насериозно и го бяха критикували, че дава интервю в таблоид и заглавието било "обидно" за него ("Моника ме взе от съжаление и ме търпи от немай-къде"), не ставало ясно, че се шегува - трябвало да пише, че го казва на майтап.
Другари и другарки, на 120 години стана партията ви, не вие самите - не се дръжте като изкопаеми...
Както и да е, Сергей Станишев нито се нацупи, нито укори редакцията. Като интелигентен човек, беше приел предизвикателството и беше започнал да анализира какво изисква от политиците новата медийна среда... Да се държат естествено, мисля си аз.
Иван Костов ме навика по телефона и твърдо отсече:"Аз не се срещам с никого без моя пиар.Ако Ади прецени, ще Ви дам интервю." Предпоследният път, когато поисках интервю от него беше в един горещ ден на 4 юли 2000 година - исках да го питам за валутния борд, тогава бях водеща на телевизионното предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и бях правила документален филм за аржентинския валутен борд, който филм влезе в златния фонд на телевизията. Заобиколен от четирима бодигардове и пиарката си Албена Ивайлова, той се шмугна в ресторанта на Министерски съвет, където му приготвяха специални вегетариански блюда. Тъпо и упорито, ние го изчакахме на зверската жега...На излизане, строг, но справедлив Командира ме отряза:
"Ако Ви дам интервю на улицата, това ще бъде обида за българската държавност". Отговорих му: "Вас улицата ви качи на власт, улицата ще Ви свали"! Не познах ли?!
Впрочем, преди това бях изпратила множество факсове до неговия пресцентър с въпросите за интервю - никой не благоволи да ми отговори. Много важно... На г-н Костов и неговия екип народът отговори кристално ясно на 17 юни 2001 година. Аз го съветвам освен с пиари, да се движи и със социолози - по възможност с тези, които през 2001 година го убеждаваха, че Царя ще се провали и пак той ще ощастливи българския народ с управлението си. Няма да му препоръчвам да си върне напусналия го психотерапевт д-р Михайлов, защото виждам, че вече говори не само с теменужките си в "Драгалевци", но и на микрофоните на предпочитаните от него журналисти и даже прелива от логорея. Да е жив и здрав! Ще продължавам да му задавам моите въпроси задочно... Един съвет от мен: не от "неблагонадеждните" и конфликтни журналисти трябва да се пази г-н Костов, а от неговата си собствена политическа креатура Мартин Димитров, който пред пиари преди десетина дни казал - този старец Костов само ни пречи, заради него не можем да се развиваме.
Не само аз в интервюто си със Сергей Станишев на 19 юли - мнозина по -сетне направиха сравнението, че Калфин е "Кунева в панталон".
Меглена Кунева не отговори на многобройните въпроси, които й зададохме заедно с Люба Кулезич и Григор Лилов от екрана на ТВ7 преди два месеца: "Взима ли пари от Борда на френската Париба банк и не е ли в конфликт на интереси" е само един от тях. За нейно сведение - това издание на предаването "Насреща Люба Кулезич" стана рекордьор по рейтинг. Значи хората ги вълнуват отговорите на подобни въпроси, нали?!
А пък за сведение на г-н Калфин ще покажа само част от коментарите на моята стена във Фейсбук -
за два-три часа 100 души бяха кликнали:" харесвам" на моя постинг , при това в неделя вечер, когато форумците не са много активни.
Г.Т.: Соня, той е фалшив от главата до петите !
А.С.:Който не иска да слуша различни мнения, след това многооо страда на изборите! :))))
И.И.: Соня, жалко, но те от БСП по навик не се сещат да изказват съболезнования, а още повече и да търпят критики. Те искат само да ги възхвалят и по медиите, да имат голяма пиар кампания и да се спъваме в техните билбордове.
Т.М.:Той знае, че шансовете му за президент са нулеви и си се държи по партизански. Социалист е, защо се учудвате на поведението му?
К.А.:Соня, не си загубила много, той няма нищо мъжествено, просто е едно меко тесто, което всеки силен на деня може да го вземе и да го мачка ,моделира , така че да го направи един горчив хляб за България и Българина. Някак ни се налага да го изтраем тези месеци . Кандидатурата му мисля, че е неговата политическа смърт.
А.И.:Един от основните признаци на сериозно комплексирания човек е невъзможността му да търпи критики.
П.Х.: Kalfin has just lost 59 votes for now, and counting:)) Калфин загуби 59 гласа досега, и продължава.
Ц.Ф.: Е, Соня, така е в живота. Той те е изтрил сега. Ние ще го изтрием на изборите.
В събота сутрин, часове след трагедията в Норвегия, кандидат-президентът на БСП започна словото си пред 47-я конгрес така:
"Атентатите в Норвегия вчера за пореден път показаха грозното лице на екстремизма и конфронтацията.
Показаха образа на тези, които не могат да водят нормален политически диалог и които са готови да пресекат всички граници, за да постигнат целите си.
Показаха какви са им целите. Те са жалки - да привлекат към себе си вниманието на всяка цена. Когато няма какво да кажеш на обществото, няма защо да се сърдиш, че то не ти обръща внимание.
Как да се води днес политическата борба? С аргументи, алтернативи, откритост и честност към гражданите или с агресия, конфронтация и отричане на чуждото мнение?
Тези въпроси са актуални и за България и то в днешния момент и за тях трябва да се сетим тогава, когато виждаме взривове пред политически централи или когато видяхме какво се случи на конфронтационния инцидент пред софийската джамия. Ние трябва да укрепваме непрекъснато вярата на гражданите в силата и ефективността на институциите, в умението на политиците да водят диалог в интерес на гражданите и да намират най-добрите решения за тях."
Не е ли нелепо сравнението между случилото се в Норвегия и случващото се в България?! Кандидат-президентът прави абсурдна аналогия между кървавата баня, предизвикана от екстремиста-масов убиец и политическата "конфронтация" у нас?! Направо ще кажа - това е пресилено, политически некоректно и даже инфантилно. Значи може да се използва една потресаваща драма за политически "изводи" и внушения, за неуместни в случая намеци към управляващите, но не може делегатите да станат и запазят едноминутно мълчание. Къде ви е човещината, господа другари?
Защо Ивайло Калфин не показа спонтанна съпричастност към ужаса на норвежците, а използва техния кошмар за пропагандна манипулация срещу политическите опоненти? Това ли е бъдещия "обединител на нацията"?!
