/Поглед.инфо/ Васил Василев, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и на Фондация „Братя Василеви“, в интервю за Радио „Фокус“.
Водещ: 139 години вече България е свободна държава. Научили ли сме се да ценим тази свобода? Добър ден и честит празник, г-н Василев.
Васил Василев: Добър ден и честит празник и на вас. Въпросът е много интересен, защото ние се радваме на свободата, ние я приемаме като нещо като въздуха и като слънцето, което е естествено да имаме и да достига до нас, но ние не разбираме какво е тя. И това, в което съм абсолютно сигурен, е, че ние не знаем как да я пазим. Особено напоследък ние правим немалко неща, които водят именно към загуба на тази свобода, която ни е струвала толкова много.
Водещ: За какво най-вече трябва да сме благодарни на хилядите мъже и жени, които с кръвта си са платили освобождението?
Васил Василев: Кажете го на руските войски, защото ако не беше Освободителната война, ако не беше Руско-турската война, ако хилядите руски войни не бяха пролели кръвта си за свободата на България, ние може би щяхме да бъдем нещо като кюрдите или като палестинците – народ объркан, борещ се за свободата си, но незнаещ как да я получи. И намесата на Русия в онзи решаващ момент е била от изключително значение, защото без това ние видяхме – всички останали цивилизовани хора в Европа са съчувствали на българския народ, преживявали са неговите страдания от Априлското въстание, от гнета, от робството, но всичко се е изчерпвало дотам. И единствената страна, единственият народ, който се е вдигнал с оръжие в ръка да извоюва свободата на българите, са руснаците.
Водещ: Патриотизмът в днешно време е малко преекспонирано като че ли вече понятие. Но все пак откриваме ли го и днес в онзи чист вид – любов към родината?
Васил Василев: Разбира се, че го има. Той съществува в много хора, в някои – все още в латентно състояние. Но искам да ви кажа, че патриотизмът е нещо, което никой не може да си обясни как се възбужда и от какво точно се възбужда. Но аз ще ви кажа – вчера бях сред едни деца, които са от 5 клас в софийското 139-то училище, и в тези деца видях толкова много патриотизъм, който нито е надъхан, нито е внедрен, нито е по някакъв начин научен – не, той извираше от тях. И патриотизмът е нещо, което може би идва силно в гърдите на един народ, когато той види, че има нужда от него. Ние прекарахме един период на космополитизъм, един период на едва ли не отричане на това, което е България, и това, което е българското. Прекарахме немалко години в търсене, с поглед навън, за да може винаги да сравним това, което е вън, това, което е чуждо, във вреда на българското. И сега изведнъж като че ли отрезвяваме след един мрачен сън и започваме да си даваме сметка, че най-ценното нещо, което човек има, без което той не може да се развива така, както би искал, е това да има родина, да има държава, да има държавност в тази държава и той да е част от него, и тази държава, и тази държавност да бъдат през цялото време, през целия му живот с него. Това е нещо много силно, което все още като че ли не се поддава на описания и не може да бъде обяснено, но то се възбужда в душата на хората. И това, което вие казвате – патриотизмът не е преекспониран, той просто се възражда, просто ние го бяхме забравили. Известно време като че ли бяхме ампутирани от този патриотизъм, който иначе в такава степен е бил във всеки един от нашите деди и прадеди.
Водещ: Споменахте децата преди малко. Правим ли достатъчно, за да ги запознаем, да запознаем бъдещото поколение на България с историята ни и с това те да знаят и да почитат значимите дати в нея, каквато е днешната?
Васил Василев: Това се прави, но може би се прави като реакция на едно друго действие, което наблюдаваме от 15-20 години – опитите да се отродят децата от нашата история. Това са опити, които са, естествено, внушени отвън, които са внушени от чужди сили, които нямат интерес в българския народ и в българските деца да се възпитава патриотизма. Тези опити намират израз в някои учебници, особено по история и литература, които не само представят превратно нашето минало, но го фалшифицират или „захаросват“ по един начин, който е само и единствено съобразен с политическите виждания на някои персони. Но всъщност хората правят много повече и аз искам да подчертая изключителната роля на учителите в България, на учителите особено по история и литература, които – аз ходя из много училища – правят, дават почти всичко от себе си, за да преодолеят тази отрова, която понякога пълзи от учебниците, да я неутрализират и да заредят децата с патриотизма и с всичко това хубаво, което са създали нашите деди и прадеди.
Водещ: Дано наистина е така и повече деца усетят именно този дух, както говорихме, и на патриотизъм, и на свобода от по-рано, за да го ценят и по-късно, когато пораснат. Благодаря ви за това участие, г-н Василев.
Васил Василев: Благодаря. И на вас честито освобождение на България.
Цвета ЛАЗАРКОВА
