/Поглед.инфо/ (Слово, произнесено на премиерата на сборника с избрани произведения на Йосиф Хербст „Талантът да бъдеш свободен” – съставител и предговор Велислава Дърева)
За длъжностите на журналистиката
1.Почитай Негово Величество Народа – Българският Народ.И не го предавай.
2. Пази Негово Величество Езика – Българският Език. И не го мърси.
3. Отвоювайвсеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството.
4.Не се кланяй натози, който дръзне да посегне на СвободнотоСлово,не му служи, не го оправдавай и не го извинявай - който и да е той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.
5.Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен. А който плаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума по чужда заповед, нито една дума, която да му струва свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той притежава най-големия талант - талантът да бъде свободен.
6.Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в метреса на богатството, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, акоте допуснатв будоара на парите или в слугинската стая на управляващата лъжа. Защото раболепието е срам, а сервилността - порок. И това е най-голямото ти нещастие. И за теб оправдание няма.
7.Свободата на Словото не се купува, нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не бива, както и Словотото на Свободата поругавано не бива.
8. Може да имаш всичко - пари, почести и слава, но ако си предал (без значение как, защо и на кого), и ако си продал (без значение срещу какво, за колко и на кого) твоето Свободно Слово - нищо нямаш. Освен самоизмамаисамоунижение.
9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото си в кал и помия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства срещу народ и държава, на неправда не се радва, а на истина.
10.Не подменяй истината с интрига, позицията - с поза, каузата - с клевета, идеите - с интереси, фактите - с доноси, съмненията - с лозунги, вдъхновението - с лакейство, просвещението - с безпросветност, знанието - с невежество, културата - с безкултурие, паметта - с безпаметност, величието - с позор, светостта - с гавра, честта - с безчестие, достойнството - с мерзост, смелостта - с подлост, морала - с низост, словото - с мръснословие, съвестта - със сводничество, свободата - с подчинение.
11.Не пиши днес обратното на това, което си писал вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес, и ще бъдеш за посмешище.Не бъди като онези „самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха и проповядват това, което вчера оплюха”.
12. Не премълчавай злото,„което като олово тежи върху поривите, постъпките, намеренията, мислите, думите”. Защото който премълчи, той ще се опозори.
13.Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има обективна статия. „Обективна статия няма, пъки не трябва да има. Само субективната статия е честна, а след това може да бъде добра или лоша.Защото „безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар е журналистически евнух”.А всяка власт обича такива журналистически евнуси, за да обслужват нейната харемна политика.
14.„Вестникът не е венцеплетаческо заведение”, не е машина за печатане на пари, не е политическа слугиня, политическа метреса или политическа проститутка, а обреченост за истината.Тъй както журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в коридорите на властта, а мисия.
15. Читателят не е купувач, вестникът не е стока. Читателят е гражданин,читатели не се купуват, читатели се печелят. Авестник без гражданско сърце, вестник, който слуша само гласа на властта, който преправя гласа си според гласа на властта, и на всичкото отгоре твърди, че това е гласът на народа - този вестник е мъртъв.
16. Публицистиката е гражданска позиция - преди всичко и въпреки всичко. „Свободно избрана позиция на свободния човек”. Защото „за свободните хора може и бива да пише само свободният човек”.
17.Помни - истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика и публицистика.
- - -
Написах този катехизис, следвайки уроците на Йосиф Хербст – най-големият български публицист на ХХ век.
Никога няма да разберем Хербст, ако не знаем тези негови думи:
„Борбата с тъмните сили водя за вас - казва той на читателите. - Моята полемика е ясна. Тя не е моя. Тя е ваша. Аз я водя от ваше име, за моя сметка и на мой риск”.
„Предпочитам да ме дерат с кремък, но да не ми вадят душата с памук. Не защото кожата ми е нечувствителна, а защото душата ми е много чувствителна… Защото аз вярвам и в това, че прашецът от крилцето на най-дребната пеперудка, запалена от някой стихиен пламък, може да предизвика катаклизъм във всемира”.
През 1925-а глутницата на Цанков, ген. Вълков и ген. Русев предизвика катаклизъм във всемира – хвърли в пещите на парното на Обществената безопасност Йосиф Хербст. Жив. Понеже нямало фашизъм. А щом няма фашизъм, значи и антифашисти няма, има някакви неблагонадеждни лица, престъпни типове, рушители на демокрацията и смутители на обществения ред, и следователно са си заслужили да бъдат разстреляни, обесени, посечени и живи изгорени, да бъдат изхвърлени в помийната яма на историята, и забравени завинаги.
Днес, 90 години по-късно, убийците на Хербст са канонизирани за светци като невинни жертви на комунизма. Щом убийците са невинни жертви, тогава Хербст е престъпник. И всякакви лъжливи апостоли ни разправят небивалици, как Хербст бил просто един наивен интелектуалец, когото гадните комуняги подмамили и придърпали, а човеколюбивата глутница го погубила без да иска.
Имената на убийците, на тези средновековни варвари, които изгориха Хербст, както инквизицията изгори Джордано Бруно, са изписани на оная стена срещу НДК и периодично им кадят тамян. А в цялата държава няма нито една паметна плоча, нито един барелеф на Хербст, където да оставиш едно цвете. Защо? Защото всяка власт се страхува от Йосиф Хербст и от неговото Свободно Слово на Свободен Човек.
(Слово, произнесено на премиерата на сборника с избрани произведения на Йосиф Хербст „Талантът да бъдеш свободен” – съставител и предговор Велислава Дърева)
