/Поглед.инфо/ Когато на майка ми и извадиха единия от винтовете, които придържаха двете пластини в крака ѝ, за да зараснат счупените ѝ вследствие на подхлъзване на улицата кости, тя беше настанена в съответната травматология на УМБАЛСМ „Пирогов”. Лекуващият ѝ лекар беше казал, че ще я изпишат още на следващия ден. Същата вечер, след операцията, майка ми ми се обади и ми каза какви документи, дрехи и други принадлежности да ѝ донеса, защото към 11 ч. щели да я изпишат. Съвсем добросъвестно изпълних указанията ѝ и отидох да я прибера в уговорения час. Влязох в съответната травматология (която няма да назова) дадох ѝ, каквото ми беше поръчала, и отидох да уредя въпроса с документите. Представете си учудването ми, когато секретарката ми каза, че те всъщност не можели да я изпишат, защото трябвало да изкара поне три дни в болничното заведение. Аз отвърнах, че лекуващият ѝ лекар е казал, че това не е необходимо, защото вече се е възстановила. Той лекарят не знаел как стоят нещата, заоправдава се секретарката, майка ми трябвало да лежи поне три дни – така им било казано. Това бил „минималният болничен престой”. Е, секретарката прави, какво ѝ е наредено, не е виновна тя. Бях много неприятно изненадан. Та това означаваше, че майка ми трябваше да прекара известно време, макар и здрава, в болничното заведение. А това, че някой съвестен син може да се върне при майка си, да изчака да се изпразни коридорът от сестри, които и без това само периодично минават оттам, да даде знак на майка си да тръгне към изхода, да и отвори широко вратата и тихомълком да я изведе от болничното заведение, докато никой не му се пречка, та това явно на никого не му е минало през ума... Но конспиративните теории настрана! Да се занимаем с правните и житейските аспекти.
На първо място, този „минимален болничен престой” е противоправен. Докато търсих още хора със същия проблем, намерих една статия на Мария Шаркова1, която си струва да бъде прочетена. Като се замисли човек, никой не може да бъде задържан за лечение против неговата воля. Изключваме хората, които са опасни за останалите или по отношение на които по други съображения са приложени принудителни медицински мерки. Ако доброволно решите да се лекувате, няма правно основание, на което да бъдете задържани за болничен престой. Както Мария Шаркова правилно посочва, съществува богата правна уредба на правото на гражданите на свободен избор на медицинско лечение и тази уредба включва и права, които са основни, т.е. закрепени на конституционно равнище.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) „Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност”, а чл. 52 КРБ посочва и определени права, свързани специално с медицинското обслужване на гражданите.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
И именно защото е право, никой не може да ви накара да го упражните. Никой не може и да ви казва докога да го упражнявате и да ви задължи да го упражнявате по определено време или за определен срок. Ако пък спрямо вас се упражни принуда и правото ви бъде превърнато в задължение, ще сме изправени пред хипотезата на чл. 52, ал. 4 КРБ, т.е. на принудително лечение, което е забранено, освен в предвидените от закона случаи. Нещо повече. Ако въпреки вашето желание, не ви бъде позволено да напуснете болничното заведение без правно основание за този отказ, влизаме в хипотезата, предвидена в чл. 142а от Наказателния кодекс:
Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години.
Та ако някой противозаконно ви задържи в болничното заведение, то той би осъществил състава на противозаконно лишаване от свобода, за което ще носи наказателна отговорност. Стигнахме до извода, че минималният болничен престой по никакъв начин не ви задължава да останете. Поне няма правен способ, чрез който да бъдете принудени. Възниква въпросът: „Кому е нужно тогава да съществува този минимален болничен престой?“ Ами не е ясно чии интереси биват обслужвани, но със сигурност не и на пациентите, нито на болничните заведения. Както правилно сочи и Мария Шаркова:
„При наличната изрично установена дефиниция на клинична пътека, включваща в себе си и задължително изискване за минимален болничен престой, упражняването на правото на отказ от лечение..., ще води до неизпълнение на клиничната пътека и невъзможност за получаване на плащане от изпълнителите на болнична помощ или с други думи лечебното заведение ще търпи загуби от своето правомерно поведение - изпълнило е задълженията си да окаже медицинска помощ на здравноосигурено лице.”
Ето това вече е правен абсурд – медицинското заведение ви оказва медицинска помощ в изпълнение на свое задължение, вие си тръгвате на втория ден, упражнявайки свое основно право, а за оказаната помощ няма кой да заплати на медицинското заведение, защото не ви е задържало по някакъв начин още два дни, което то няма и правото да направи. Само че именно защото е действало правомерно, медицинското заведение ще търпи неблагоприятни последици. В правото неблагоприятните последици се свързват с неправомерно поведение – те се явяват негова санкция, за да се покаже обществената укоримост на деянието, с което е осъществено противоправното поведение. А в случая неблагоприятните последици настъпват именно поради правомерното поведение на болничното заведение и то е длъжно да ги търпи.
Все пак може би се обслужват интересите на фиска, който си гарантира плащане за поне три дни. Но да се обслужват икономически интереси посредством грубото потъпкване на основни права и на основни правни принципи, това е меко казано нелепо. А по-точно би било да се каже долно.
Изобщо от правна гледна точка изискването за минимален болничен престой (което се съдържа в чл. 189 и § 1, т. 2, б. „а” и „б” от ДР на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г., в която се дава и определението на „завършена клинична пътека”, задължително условие за която е минималният болничен престой) е противоправно.
На второ място, нека се спрем и на един чисто житейски аспект на минималния болничен престой. Ако лекуващият ви лекар е преценил, че няма защо да оставате и да заемате легло в болничното заведение, то вие ще бъдете здрав човек, който потенциално заема легло, което може да бъде предоставено на някого, който наистина се нуждае от него. Но само за да получи болничното заведение определена сума (която заслужава за оказаната ви помощ), здравият ще лежи, за да си изпълни нормата от три дни лежане, а нуждаещият се – да се спасява, както може. И после на болния ще му кажат, че нямало места в заведението. И ще го пренасочат към друго заведение. Но и там ще се сблъска със същия проблем. Всеки трябва да си завърши клиничната пътека, защото иначе няма да му бъде заплатено за труда...
Ех, тази „завършена клинична пътека” с нейния „минимален болничен престой”! Един правен и житейски абсурд!
_________________________________
1 http://mariasharkova.com/zashto-e-nezakonosaobrazno-iziskvaneto-za-minimalen-bolnichen-prestoi/
