/Поглед.инфо/ Наскоро в една европейска страна се случи събитие, което незаслужено остана в сянка, но което носи в себе си мощен заряд – граждански, ценностен, политически. Заряд, който може да внесе важни корекции в профила, съответно и в политиката на Европа.
Десетки хиляди поляци зарязаха почивния си съботен ден на 7 октомври и се включиха в акция срещу ислямизацията на Европа. Красноречиво бе мястото на тази акция – 3511-километровата граница на Полша с Германия, Чехия, Словакия, Украйна, Беларус, Литва, Русия, че и с Балтийско море. Там колони от хора изминаха определени маршрути, независимо в планина или равнинна местност, и се спираха на определени места по границата, за да се помолят „Бог да спаси Полша и света“. В Балтийско море към проявата се присъединиха риболовни лодки. Подобни процесии по граничните или крайграничните реки бяха организирани с каяци и платноходки. Католическата църква бе обявила, че това е чисто религиозна инициатива. Архиепископът на Краков Марек Йедрашевски призова вярващите да се молят "за другите европейски народи, за да разберат, че е необходимо да се върнем към християнските корени, за да оцелее Европа“. Масовата инициатива бе излъчвана от католическото радио "Мария". Мнозина окачествиха проявата като духовно оръжие срещу "ислямизацията" на Европа. Няма данни в организирането на проявата да е участвала и самата полска държава, но по принцип тя не би трябвало да има нещо против нея.
Освен видима, всяко събитие има и невидима част и съответно то трябва да се чете между редовете. Обикновено то носи заряд и послания, свързани с момента, но и с бъдещето. Зрелостта пък на обществото или държавата личат по това дали са разчели, дали са уловили „подтекста“. Съответно дали ще вземат мерки да отприщят заряда (ако той е положителен), или пък да го парират (ако е отрицателен).
И така, какво четем между редовете от граничната акция на поляците? Видимата част е ясна – поляците, а заедно с тях унгарци, словаци, чехи, изобщо Източна Европа, се чустват застрашени от ислямизацията на Стария континент, и искат от Евросъюза действия срещу заплахата. Какви обаче конкретни действия, с какъв мащаб и дълбочина, с каква тактика – всичко това очевидно трябва да търсим „между редовете“ на въпросното събитие.
Покрай терористичните актове в Барселона през август се изказаха редица експерти, но сред най-горчивите и отрезвяващи бе оценката по една от нашите телевизиите на Алекс Алексиев, директор на Центъра за балкански и черноморски изследвания. „Това, което е опасно, е че никой не контролира този процес на радикализиране. Във Франция и Германия има абсолютно радикални джамии – всеки ги знае, но не предприема нищо. Защото имало свобода на религиите. Това няма нищо общо – това е проповядване на насилие, не е свобода на религиите." По думите му „шериатът се разпространява навсякъде в Европа, в Англия дори има шериатски съдилища. Задаваме ли си въпроса – какво значи шериатът: средновековно мракобесие, ето това значи. Жените нямат тяло, нямат никакви права".
Да се закрият радикалните джамии във Франция и Германия, да се разтурят шериатските съдилища в Англия или другаде – не е ли това подтекстово послание на поляците, съответно на Източна Европа? Те са се наслушали на общи приказки от евроинституциите и някои евролидери, не крият недоволството си от бездействието им и вече искат конкретни мерки - включително и като закриване на джамии със сатанински послания.
Но не само това. Терористичната заплаха направи не просто негодни, а и опасни някои от ценностите на ЕС и на Запада изобщо. Тези ценности се нуждаят от ремонт. А политическият елит в Западна Европа явно остава сляп за това. И продължава да робува на вече застрашителната догма, че проповядането на насилие от имами е част от свободата на религиите и някак не върви да го забраниш - щели да се разбутат основите на ЕС. Ето защо да се наложи лимит върху свободата на религиите, от нея да се изхвърли радикалната ислямска проповед, която освен това да се криминализира, но не парче, в отделни страни, а на европейско равнище – не се ли чете и това между редовете на масовата молитва по полските граници.
По подобен начин стоят нещата и с друга основна ценност, която вече трябва да се изписва с кавички, защото се е превърнала в своята противоположност заради тероризма – става дума за свободното движение на хора. Според Алекс Алексиев 20 000 джихадисти са отишли от Европа в Близкия изток, най-вече от Западна Европа. Мнозинството са се радикализирали като граждани на Франция, Белгия, Испания, Германия, но всъщност те са европейски граждани и като такива свободно се движат из континента, „без никой да може да ги спре – това са европейските закони“, възмушава се експертът. Е, някои са спирани и арестувани, дори и в България имаше такъв случай, но това са единични случаи. Да се ограничи свободното движение на хора заподозрени в радикален ислям и терористични заплахи – не е ли това още едно оръжие срещу ислямизацията на Европа, което участниците в похода явно настояват да влезе в употреба?
И накрая, но не последна по важност, е политиката на Европа към бежанците и мигрантите. Макар да се видя, че политиката на отворени врати е погрешна, ЕС не се е отказал от приемане на икономически мигранти. Според Женевската конвенция той е длъжен да приема бежанци или хора, преседвани по политически или религиозни причини. И редовите европейци не са против това. Само че определени държави, политически върхушки и бизнес съсловия покрай бежанците пуснаха и икономически мигранти – позволиха им да влязат гратис в Европа. А сред мюсюлманските мигранти е имало и потенциални терористи, и лица, податливи на радикализиране и поради това замесени впоследствие в терористични нападения или направно техни извършители. Молитвите за връщането към християнските корени на Европа, към които е призовал краковският апхиепископ, не е ли всъщност послание на Източна към Западна Европа да спусне шлюзите на икономическата миграция от ислямския свят?
Между другото в религиозната инициатива на католическа Полша, която няма мюсюлманско малцинство, може да разчетем и заплахи, засягащи православна България, която обаче има влиятелна мюсюлманска общност. Как ли България ще съхрани православните си корени, ако 30 служители на религиозното ведомство на Турция дърпат конците на нашето мюсюлманско вероизповедание? Или ако у нас се строят джамии и религиозни училища със саудитски и катарски пари? Ако имамите у нас са обучавани в средища, проповядващи уахабитския или салафитския варианти на исляма?
Дали в ЕС и в Западна Европа така са разчели междуредието на събитието от 7 октомври все още не знаем. Но там не могат да се правят, че не го е имало. Първо, защото макар иницативата да е религиозна, тя е силна проява изобщо на гражданското общество срещу ислямската заплаха над Европа. Може да се очаква, че тя ще повторена догодина, вероятно и потретена и така натакът. Може да оакваме, че тя ще зарази здравословно и други държави в Източна, а защо не и в Западна Европа.
Второ, масови прояви срещу тероризма е имало и досега – най-вече след поредното му злодеяние. Но те са били погребални. А тук имаме вече масов призив за действие. В този смисъл до момента това е може би най-масовата гражданска проява с мобилизиращ характер срещу ислямистката заплаха.
И трето, тази проява е не само срещу ислямизацията на Европа, но и срещу ЕС и Западна Европа - заради тяхното бездействие, идеологическа закостенялост, заради това че радарът им за опасностите е излязал от строя. Това всъщност е анонсът на гражданското общество на Източна Европа - че ще оказва натиск върху ЕС и ще му държи сметка по въпроса. Че няма да бъде пасивно и да остави на еврокрацията решаването на проблема.
Разбира се, нищо чудно в Брюксел да се намерят лица, които ще възприемат инициативта от 7 октомври като част от схватката на Полша срещу евроинституциите. Сред тях може да има и поляци – примерно председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Известно е, че ЕС обвинява полските власти в посегателства върху основни принципи на ЕС (разделението на властите, правовота държава, отделни правила на демокрация). Варшава пък контрира, че се посяга върху суверенитета й. Нищо чудно Полша да бъде заподозряна, че религиозната инициатива цели всъщност да се засилят лидерските й позиции в Източна Европа, оттук и позициите й в сблъсъка с Брюксел.
Наистина, има поводи да кажем, че Полша – по-скоро властта й - не е идеална. И причината е не толкова амбицията й за регионално лидерство в Източна Европа, колкото архаичният й реваншизъм срещу държави, които лежат в гроба от различни дистанции на времето – било Руската империя, било сталинския Съветски съюз, било хитлеристка Германия. Нелепо е да гониш нещо, което го няма, или неговия призрак.
Но това в никакъв случай не е основание да се омаловажи общоевропейската инициатива на полските вярващи. Гражданите не само на Полша искат от ЕС и Западна Европа действия срещу ислямизацията на Стария континент. Логично е да допуснем, че ако не ги получат, ще ги потърсят в популизма или крайния национализъм, а нищо чудно и в суверенитета и защитата „на парче“ – тоест всяка държава да се справя, както намери за добре (и което, впрочем, няма да е никак добре за страната ни).
Трябва ли да се разяснява, че това ще е краят на Евросъюза?
