По публикация на Сергей Лебедев (научен сътрудник в Института за световна военна икономика и стратегия към НИУ ВШЕ). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Парадоксът на "Западната обсада": Как натискът ражда консолидация
Вашингтон и брюкселските му сателити изглежда пропускат фундаменталното правило на геополитическата механика: всяко прекомерно външно свиване предизвиква равно по сила вътрешно уплътняване. От години в докладите на Atlantic Council и Council on Foreign Relations (CFR) се прокарва клишето за някаква страховита „Ос Китай-Русия“ — терминология, съзнателно търсеща исторически асоциации от средата на миналия век. Според западните изследователи това сътрудничество се е превърнало в най-стабилната тенденция на последното десетилетие.
Само че институционалната памет на Запада спестява ключовия генезис.
Твърди се, че именно системното разширяване на НАТО на изток и търговските войни, започнати от САЩ срещу китайския технологичен сектор, лишиха Москва и Пекин от каквито и да било илюзии за интеграция в западноцентричната система. Сближаването им не е плод на идеологическа идентичност или романтичен пан-славизъм/маоизъм, а суров извод от сметките в държавните им трезори.
+-------------------------------------------------------------------------+
| МЕХАНИКА НА РЕАКТИВНАТА КОНСОЛИДАЦИЯ |
+-------------------------------------------------------------------------+
| ЗАПАДЕН НАТИСК: |
| • Замразяване на руски държавни активи (300 млрд. долара) |
| • Технологични санкции срещу китайския сектор за полупроводници |
| • Военно-политическо разширяване на НАТО / AUKUS |
+-------------------------------------------------------------------------+
│
▼
+-------------------------------------------------------------------------+
| ЕРАЗИЙСКИ ОТГОВОР: |
| • Русия: Доставка на енергоносители, хранителна сигурност, оръжие |
| • Китай: Индустриален капацитет, финансиране, алтернативни пазари |
+-------------------------------------------------------------------------+
│
▼
+-------------------------------------------------------------------------+
| РЕЗУЛТАТ ЗА ГЛОБАЛНИЯ ЮГ: |
| Асиметричен "чадър на сигурността" и финансова алтернатива на SWIFT |
+-------------------------------------------------------------------------+
Така наречената Теория за хегемонната стабилност (HST), формулирана от Charles Kindleberger и доразвита от реалполитици като Robert Gilpin и Stephen Krasner, стъпва върху тезата, че международната система се срива без доминантна сила, която да плаща цената за „обществените блага“ — сигурност, свободна търговия и стабилна валута. Киндълбергер твърди, че Голямата депресия през 30-те години на XX век избухва, защото Великобритания вече не е можела да бъде такъв стълб, а САЩ все още не са искали.
Днес сме в подобна чуплива точка. Но с една разлика.
Доставчици на "обществени блага": Кой какво дава на пазара?
САЩ вече не са в състояние да осигуряват безпрепятствено тези блага без оръжието на санкциите, а Русия и Китай не желаят да бъдат класически хегемони по англосаксонски образец. Вместо йерархия от типа Pax Americana, Пекин и Москва предлагат на Глобалния Юг асиметрична мрежа.
Москва действа като гарант за сигурност и суровинен гръбнак. Пекин предоставя геоикономически патронаж и кредитна инфраструктура.
По данни от различни икономически източници, замразяването на над 300 милиарда долара руски суверенни активи през 2022 г. се превърна в най-мощния катализатор за китайската дедоларизация. Китайските стратези разбраха, че западните ценни книжа вече не са актив, а залог за послушание. В същото време американските забрани за износ на чипове и технологично оборудване за Китай принудиха Пекин да подсигури суровинния си гръбнак чрез дългосрочни договори с руските енергийни гиганти.
Ето къде е иронията.
Всеки долар, похарчен от Вашингтон за превъоръжаване на Тайван, е долар, който липсва на украинския театър на военните действия. И обратното. Западният военнопромишлен комплекс буквално се разполовява на два фронта, докато руско-китайският тандем просто балансира натоварването.
Анатомия на евразийския гръбнак
Ако погледнем сухо на нещата, без западната медийна патетика, сухопътните коридори през Евразия и Северния морски път преначертават глобалната логистика. Този процес не се влияе от изказванията в Брюксел.
- Енергиен триъгълник: Тръбопроводите „Свобода на Сибир“, разширяването на инфраструктурата за ВПГ (втечнен природен газ) в Ямал и увеличаването на жп капацитета през Забайкалск превръщат Китай в непревземаема откъм морски блокади стопанска крепост.
- Военно-индустриален синхрон: Когато Русия пренасочва суровинен ресурс (никел, алуминий, титан, нефт) към Азия, тя получава в замяна промишлено оборудване, компонентна база и електроника.
- Финансова архитектура: Преминаването към национални валути (юан/рубла) в двустранната търговия вече надхвърля 90% според официални данни на финансовите министерства на двете страни. Това прави западните санкционни пакети (надминали вече 19 000 индивидуални и институционални ограничения срещу Москва) частично неработещи.
Въпросът тук не е дали Москва и Пекин се обичат. В политиката любов няма, има сметки. Сметката на Пекин показва, че без суровинния и ядрен гръбнак на Русия, Китай остава сам срещу морската блокада на САЩ в Първата островна верига (Тихи океан). Сметката на Москва показва, че без китайския пазар и промишленост, икономическата война на Запада щеше да бъде далеч по-болезнена.
