/Поглед.инфо/ Носителите на доктрината за печалбарство от болестите са метастази на тумор, който е национална заплаха.
В изказването си наскоро пред конференцията на софийската организация на БСП Корнелия Нинова освети злокачествения тумор в мозъка на пазарното мислене. Споменавайки, че БСП е провела около 200 срещи с неправителствени организации, лекарски съюзи, частни болници, тя уточни: "В един от разговорите ни казаха - пазарът диктува структурата на здравеопазването. Ние представихме своята регионална визия как да се разпредели здравеопазването, така че да не остане непокрита част от България. И те ни казаха, че пазарът определя регионалната структура на здравеопазването и затова имало 80 болници в три града, защото там имало жители. И това им помагало да печелят. В обезлюдените населени места няма достатъчно хора и затова там не може да се прави регионално здравеопазване, защото тези малко хора не гарантират печалбите на болниците. Е, въпросът е, че тези малко хора - български граждани - са лишени от конституционното си право за достъп до здравеопазване. И да умират ли, защото здравеопазването се смята за нещо, от което трябва да се извлича печалба?".
В края на 2015 г. интервюирах тогавашния шеф на отделението по урология в столичната Първа градска болница д-р Стоян Георгиев за агенция БГНЕС, където работех по това време. Спирайки се на положението в провинцията, д-р Георгиев разказа по-конкретно за Свиленградско, където бил малко преди това. Ето част от интервюто: "В Свиленград има болница, защото има митница, има богат контингент, средна класа и кметството е богато от данъци, от транзити, така че може да си позволи да инвестира в болница и да я поддържа. Но в района наоколо няма лекари - няма нито участъкови лекари, нито добре организирана медицинска помощ, няма фелдшери, няма нищо. Отиването до болницата, извикването на линейката, закарването на болния до съседния град на 20, 30, 50 километра е свързано с разходи. От неблагоприятния изход, ако се случи, хората не може да се оправят от последващите ритуални действия. Реално медицинска помощ се получава в по-големите градове, където има излишък от медицински заведения и от медицински специалисти. В периферията хората не разчитат на системата. И се минава към
ретро, знахарства, поведения от 18 век
Така е навсякъде по периферията". Година по-късно системата намери начин да махне Стоян Георгиев - той искаше да бъде лекар, а не търговец.
Пораженията от тумора на здравеопазването ни са добре известни:
- България е на първо място по смъртност в ЕС, с най-висока детска смъртност и втора по най-ниска продължителност на живота (пред нас е Литва);
- България е и между страните в света с най-висока преждевременна обща смъртност, детската, майчинската и сърдечносъдова смъртност, с най-висок дял на сърдечносъдови, онкологични и други трудно лечими болести (по данни на Световната банка);
- днес 20-25% от хората с ниски доходи са лишени от достъп до здравната система, не си купуват и лекарства поради безпаричие, а над 1 млн. възрастни не се хранят нормално, защото нямат пари за протези, мостове или коронки;
- цели региони останаха без общински болници, здравни пунктове, въпреки че именно те са най-близо до пациентите;
- в определени региони в радиус от 50-100 км не само, че няма лекар, но няма и аптека;
- хирурзите пък трябва да правят ненужни операции заради пари (по тяхно признание пред Би Би Си);
- през 2012 година международно изследване установи, че задължителната ваксинация у нас е на ниво от Третия свят, а е била образцова в "мрачния комунизъм";
- цивилизационният ни избор харчи най-малко за здраве на човек от населението в рамките на ЕС, но за сметка на това изсмуква най-високи нива на лични доплащания в общността - 45-50 процента.
Не случайно 65% от българите (две трети) не одобряваме здравната ни система. Комай излиза, че
трябва да пазим здравето си от здравеопазването ни
Уродливостта на българското здравеопазване е добре известна и на специализираните среди и институции на ЕС. В доклад на Еврокомисията от м.г. бяха посочени и ниските разходи за здравеопазване, и много високите плащания от потребителите, и недостигът на медици. Не бе пропуснато и слабото намаляване на предотвратимата смъртност, което води до постоянно висока смъртност от сърдечносъдови заболявания, от рак, диабет и незаразни болести. Не бе подмината и най-високата в ЕС смъртност от мозъчно-съдови заболявания (инсулти), и изключително ниското оцеляване при някои видове рак и инфаркт. По редица показатели страната ни е в демографска катастрофа. След 10 ноември България е загубила 2 млн. души от демографската си "територия". На година тя се топи средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. Според доклад на ООН в средата на века страната ни ще се срине до 5,1 млн., а в края - до около 3,4 милиона. Ще станем малцинство в собствената ни държава. Това вече не е просто демографска катастрофа, българският род е застрашен от изчезване.
Една от причините е именно туморът на пазарното здравеопазване. Но след като този тумор удари и демографския баланс на страната, не е ли ясно, че той е минал или вече минава във фаза на метастази. Акад. Дамян Дамянов, избран за лекар на 2018 г., онагледи в свое интервю, откъде тръгна този тумор, съответно и метастазите: "Като лекар казвам, че има генетични дефекти, които бяха заложени в системата на здравеопазването и те генерираха проблеми. Такъв проблем, например, е превръщането на болниците в търговски дружества и на общопрактикуващите лекари в еднолични търговци.
Медицината се изроди в търговия
промени се начинът на мислене на лекарите". Ето с този начин на мислене се сблъскала Корнелия Нинова, когато са й казали, че не можело да има регионално здравеопазване заради малкия брой жители, от който не можело да се печели. Тоест не било редно целият български народ да бъде покрит от здравната система - ето това всъщност са й казали на срещите.
Спор няма, че такъв тумор на мисленето е нарушение на Конституцията. Но това е малката беля. Големият дявол е другаде. Въпросният начин на мислене и отказът целокупното българско население да бъде обхванато от здравеопазването е туморът на национална заплаха. Това всъщност е антибългарско мислене. И това като че ли е най-зловещият извод. Носителите пък на това мислене са метастазите на карцинома, независимо дали става дума за премиер, министър, партиен лидер или депутат. Ако не започне бързо терапия, ако не постигнем ремисия, в края на века наистина няма да ни има като държава. В други времена подобен начин на мислене е бил изправян до стената. Сега не сме такива времена и от съдбоносно значение е такъв начин на мислене
да бъде "разстрелян" с гласуване и бюлетини
А не с набрани гъби в деня на изборите. Изборната апатия в такъв ден би била равносилна на антибългарско "волеизлеяние", съответно съучастие на националната заплаха.
Второ, пазарът да определя структурата на регионалното здравеопазване е чиста проба пазарен джихадизъм - в името на печалбата да мрат хора, щом не могат да й служат. Пазарните джихадисти у нас не са малко - освен във властта, те са и в т.нар. гражданско общество.
Трето, нашата здравна система извършва нещо като здравен геноцид спрямо българина. Геноцидът е целенасочено и систематично, частично или пълно унищожаване на дадена национална, етническа, расова или религиозна група не само с убийства, но и чрез създаването на тежки условия за живот. Точно това правят у нас носителите на националната заплаха и на пазарния джихадизъм с теорията и практиката. Май са се изродили и в душмани за част от българите.
И най-накрая няма ли нещо не само антихуманно, а варварско, дори сатанинско да обречеш цели региони на страната си и цели слоеве от населението й, защото от техните болести не се печели или пък се печели, но недостатъчно, за да се плацикаш някъде из Егея през лятото.
