Със своето действие Първанов си постави три цели.
Първата, по неговите думи, да ядоса БСП. С тази задача като че ли се справи успешно: успя да ядоса БСП, при това здравата.
Втората – да разшири електорално левицата, като с паралелната листа на АБВ да даде възможност на леви избиратели, които не харесват БСП, да гласуват. Дали това е реалистична задача, ще научим в деня на изборите. Тук отварям скоба, за да кажа, че досега поне винаги се е случвало обратното – мутациите на цялото са получавали общо по-малко гласове, отколкото самото цяло. И по отношение на БСП, и по отношение на всички останали партии. Спомнете си БСП (1997) и СДС (1991, 1994, 2001, 2005 и днес). Голямото предизвикателство пред Реформаторския блок, например, е, че съставящите го партии сумарно получават повече, отколкото Реформаторският блок като цяло.
Третата цел се появи през последните дни, когато Първанов се обяви против правителството на Орешарски и в полза на идеята за предсрочни парламентарни избори. Това може би обяснява необяснимото – че правейки партия извън БСП, остава в БСП.
Тук отварям втора скоба, за да напомня, че всички забравихме за Татяна Дончева. Тя също направи отделна партия, но преди това напусна официално БСП. Каквото и да си мислим за нея и за нейната партия, следва да признаем, че това е почтено действие – първо, напускам, второ, отделям се.
Защо Първанов хем напуска, хем остава?
Изглежда не е загубил надежда, че освен БСП може да разцепи и парламентарната група на Коалиция за България. Очевидно е, че по друг начин не би могло да се предизвикат извънредни избори. За резултата от втората и третата цел ще трябва да изчакаме. Може да стане, но по-скоро – едва ли.
Има и четвърти резултат от действието на Първанов, който е следствие от неговото действие, но по никакъв начин не си го е поставял като цел. Той на практика бетонира Станишев на лидерския пост, въпреки, че по никакъв начин не го е желал. Към Станишев се отнасяха критично немалко членове и симпатизанти на БСП, но когато са призовани да се обединят срещу него извън БСП, те ще се строят зад партията си и няма да го пипнат и с пръст. Дори и да се провали на изборите, сега всички ще кажат – виновен е Първанов и това до голяма степен ще бъде близо до истината.
Ситуацията е ясна – всички са губещи. С изключение на един – Бойко Борисов. Не вярвам, че между него и Първанов има договорки, но на практика случващото се е само в негов интерес.
