***
Преди седмица с половин уста споменаха петгодишнината от Потопа в село Бисер.Така Държавата Бисер отбеляза трагедията в Село Бисер. И пак мимоходом споменаха, че не е известно, чия собственост са 176 язовира.176 язовира. В една толкова крадлива държава тия цъкащи бомби са ничия собственост.
***
А разследването за Бисер отива в небитието, понеже и досега не стана ясно, кой е собственик на тамошния язовир-убиец.
***
И дойде ред на тунела-убиец „Ечемишка“.Така е в Държавата Бисер.Втренчваме се в поредната беда - и губим контурите на Голямото Зло.
***
Но Властта не се уморява да се перчи, че всяка поредна криза вече е „под контрол“ – у нас всички кризи все са под контрол.Ние сме държавата на постоянната, но строго контролирана криза, дори можем да кажем - на строго конвоираната криза.В държавата на строго охраняваните кризи всяка следваща похлупва предишната - с похлупак, като този на авариралата ядрена централа в Чернобил.А Народът някак си живурка под този похлупак.
***
У нас има пълен консенсус само за едно: че не сме държава.Функционирането на Политическата Секта замества функционирането на държавата.Ако държавата съществуваше дори в минимална степен, тя щеше да предвижда/следва поне дневния ред на дивашките трагедии, които ни застигат една след друга.И тогава най-напред, примерно, щеше сама да взриви всичките си военни предприятия от рода на онова в Горни Лом.Илюминации в чест на събуждащата се държава!Никога няма да се случи това.Всичко у нас се разпада на отломъци, липсва дори най-елементарния контекст, за каквото и да е било.Нас Бог ни е орисал да живеем на парче и да ни управляват на парче - от ден за ден.
***
Отново и отново се убеждаваме, че Прехода се оказа Епохата на Големия Провал.Живеем сред развалините и некролозите на надеждите си.Само производството на вятър продължава да има небивал разцвет.Изкушавам се пак да цитирам Виктор Ерофеев: „Вятърът на промените се оказа едно срамно пърдене“.
***
Давай, Гришо!
***
