Същинската свобода е специфично усилие, труд, дълг, борба, зрялост, благородство, достойнство, качество на хора и личности, които не се борят за свобода, а за ред и закон, категоричен е той.
Свободата е абсолютно неосъществима за националната съдба, в историята на един народ, без интелигенция и културен елеит, възложил върху себе си дълга да пренася културните наследства, но не пасивно и механически, отбеляза още д-р Михайлов, според когото „народ без благодарна и благородна памет не може да бъде свободен, защото няма основанията на своето достойнство“.
Д-р Михайлов разграничи и два вида свобода – „от“ и „за“, където започва големият проблем, според него.
За психиатърът това понятие е било преексплоатирано, а последните 20-30, според някои и много повече, години сме живяли под знака му – на жаждата за свобода и нейната романтика.
Той припомни незабравимото опиянение у всички, преживели тоталитаризма и станали свидетели на рухването му. Пиянство, след което задължително има махмурлук, добави психиатърът.
На младите днес ще липсва както опита на внезапната и подарена свобода, така и опита на онази жажда и глад за свобода, подчерта д-р Михайлов.
Той обаче не смята, че трябва да има специален паметник на свободата, за да не бъде тя идолизирана и превърната в богиня, която „има особена и опасна тенденция да се превърне в блудница“.
Според психиатъра българите боледуват от „нереализираното либерално съвършенство“ и са тормозени от „един идеал, наречен европейски“.
Защо според д-р Николай Михайлов има огромна и систематична съпротива срещу паметта за Русия като освободителка, защо днешният български народ няма общ идеал и каква е днешна Европа – чуйте целия разговор с него: