Това показва изследване на "Галъп интернешънал", известно като "Политически и икономически индекс" проведено в периода 31 октомври – 7 ноември сред 1012 души.
Съотношението между електоралните нагласи на основните партии се запазва. Силите на БСП и ГЕРБ изглеждат сходни. Постепенно расте разпознаваемостта на политическата формация на Николай Бареков. През този месец 1,6% заявяват, че биха гласували за нея в открит въпрос. Изрични въпроси, обаче, показват, че потенциалът на новата формация хипотетично би могъл да достигне и до една десета от избирателите, пишат от "Галъп".
Подобен е потенциалът и при Реформаторския блок. През ноември в стандартния открит въпрос сумата от споменаванията на различните партии в блока е отново в познатите рамки от 6–7%. Тя, обаче, няма как да улови евентуално психологическо отражение на напускането на "Зелените". Вече повече от 2% пък назовават спонтанно името Реформаторски блок, което свидетелства за постепенно утвърждаване на новата формация. Традиционният въпрос накъде върви България пък показва, че вече
повече от 70% от българите са песимистично настроени.
От "Галъп" посочват, че ако в идния месец, това се окаже тенденция, ще бъдем свидетели на стойности, които не са познати от 90-те години насам.
Почти безпрецедентна е ситуацията и при президента - доверието в институцията спада до нива от 30%, а недоверието стига близо 60%. Това е ситуация, която не се помни много отдавна, каза Първан Симеонов.
Допълнително се "отваря ножицата" и при правителството, където съотношението доверие–недоверие изглежда вече като 26 срещу 65%.
Сходни процеси се наблюдават и по отношение на доверието в голяма част от политическите личности – от различни политически сили, но най-вече от средите на управляващите. Взаимните атаки между лагерите в политическия елит водят до ниско доверие в основни институции, а в същото време поставят на риск и популярността на целия политически елит.
