България

Кабинетът отваря нова врата за корупция в държавните фирми

/Поглед.инфо/ Спорни промени в Закона за държавната собственост, които отварят широко вратата за безпринципни решения и корупция в държавните предприятия и фирми, е одобрил кабинетът на последното си заседание.

4445 прочитания
Кабинетът отваря нова врата за корупция в държавните фирми
Източник: БГНЕС

Според тях държавните фирми ще могат да се сдружават без конкурсна процедура с частни компании по свой вкус, ако се нуждаят от партньор за участие в обществени поръчки, съобщава в утрешния си брой вестник "Сега". Избор без конкурс ще може да се прави дори и по проекти, финансирани от ЕС, ако финансиращият орган изисква сключване на подобно споразумение. Промените са били приети по предложение на транспортното министерство, без дебат, на фона на вече обявени от транспортния министър Ивайло Московски намерения за стартиране на крупни публично-частни партньорства в сектора.

В момента предприятия и фирми с над 50% държавно участие могат да участват в смесени компании или да развиват съвместна дейност по договор с частни дружества само ако тези партньори са избрани по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това изискване е съвсем прясно - от януари 2013 г., и бе повод за гордост в предходния кабинет на Бойко Борисов. Едва година по-късно обаче правителство, начело отново с Бойко Борисов, предлага то да бъде отменено с аргумента, че прави фактически невъзможно фирмите да се сдружават с частници и да участват в процедури за обществени поръчки. Според официалното прессъобщение на МС няма как държавните фирми да спазват тези правила, защото сроковете при започнала процедура по ЗОП не го позволяват. Дори при най-дългия за подаване на оферта - 52 дни, няма начин заинтересуваната държавна фирма междувременно да проведе конкурс и да си избере партньор, с който да участва, изтъкват от МС.

Не е ясно дали това се е случвало в реалността и дали има реално осуетени от изискването за конкурс намерения на държавни предприятия и фирми. Странно е и защо правителството предлага отпадане на конкурса при избор на партньори само за държавните фирми, но не и за общинските фирми, които също би следвало да са онеправдани от късите срокове. Няма обяснение и защо държавните фирми трябва да решават на парче за отделни обществени поръчки с кой искат да се сдружават, вместо да мислят за по-дългосрочни отношения, при които провеждането на процедура за избор на партньор няма да е проблем. Не е ясно и защо не се предлага друг облекчен регламент за състезание, ако ЗОП е неприложим.

България има много горчив опит с избора на частни партньори и на национално, и на общинско ниво. Сред най-шумните скандали за съвместно съдружие между държавни и частни фирми, избрани без състезание, бе договорът за изграждане на магистрала "Тракия" с българо-португалски консорциум. Тогава Европейската комисия разкритикува остро липсата на конкурс при избора на изпълнител и препоръча никой да не следва примера на България. Азбучни примери за скандални публично-частни партньорства са и смесените дружества на общинската фирма "Софийски имоти", довели до разграбване на общински земи.

Въпросът е още по-спорен на фона на предвидената възможност такива смесени дружества да се правят при усвояване на еврофондовете. В сектора на транспорта бенефициенти на европейски средства са държавни предприятия като националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти", която бе създадена за изграждане и поддържане на автомагистралите "Струма", "Хемус", "Черно море", НКЖИ, "Пристанищна инфраструктура". Самият Ивайло Московски допусна публично-частно партньорство за довършването на магистрала "Хемус" и изграждането на паркинги за тежките камиони по магистралите, а кабинетът "Орешарски" говореше за публично-частно финансиране за контейнерните терминали в пристанищата Варна и Бургас. Очаква се там да има голям интерес от частни фирми и е необяснимо защо изборът на партньор няма да стане след публичен конкурс.

Още от България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19
Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
България

Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?

/Поглед.инфо/ Докато геополитическите сътресения засенчват ежедневните проблеми, българският гражданин остава впримчен в паяжината на монополистите и концесионерите. От мистериозните формули на „Топлофикация“ и абсурдните фактури за ток до разходите за отведена вода – системата е проектирана така, че потребителят винаги да се чувства излъган. Професор Любомир Халачев прави дисекция на този икономически абсурд, питайки с горчива ирония: кога и родното Черноморие ще бъде дадено на концесия с такси за влизане и излизане?

27.09.2026 07:44
Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени
България

Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Разговорът ми с Александър Симов започва от президентските избори, но стига много по-далеч – до въпроса дали България е пред разпадане на досегашния политически модел. Какво може да се случи при балотаж между Илияна Йотова и Костадин Костадинов? Къде остават Андрей Гюров и градската десница? Защо ГЕРБ не издигна собствен кандидат и накъде могат да тръгнат неговите избиратели? Говорим за Русия като вечната разделителна линия, за кризата на традиционната десница и за натрупаното обществено недоволство, което може да произведе съвсем нова политическа конфигурация.

26.09.2026 18:00
Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30
Кървав плач за българското училище
Образование

Кървав плач за българското училище

/Поглед.инфо/ Общественото ни пространство е заливано от епитети за „сринатото“ българско училище, а резултатите от PISA се използват за медийна истерия и внушения за тотален колапс. Проф. Любомир Халачев подлага на критична дисекция мантрата за „радикалните реформи“, разрушения авторитет на българския учител и пълното отсъствие на дисциплина. Докато медиите подминават успехите на хиляди отличници, истинските проблеми се коренят в липсата на държавна политика, родителската безотговорност и формулата „парите следват ученика“.

20.09.2026 05:36