България

Кирил Петков и Асен Василев правят “Промяната Продължава” в ляво-център. Христо Иванов си отдъхна за дясното

/Поглед.инфо/ Янаки Стоилов май отклонил поканата, а за Бойко Рашков мненията били поляризирани. Желанието на “харвардците” още през ноември да са в политиката изнервило Румен Радев, на когото предстои труден разговор с БСП за новия им проект.

111427 прочитания
Кирил Петков и Асен Василев правят “Промяната Продължава” в ляво-център. Христо Иванов си отдъхна за дясното

Още на 16 септември, четвъртък - веднага след като стане ясно, че Кирил Петков и Асен Василев вече не са част от новото служебно правителство на Румен Радев, двамата обявяват проекта - “Промяната “Продължава”.

Името било избрано, тъй като най-добре отговаряло на имиджа на хора, носители на промяната, който опитват да изградят “харвардците”.

“Заедно започнахме промяната и тя трябва да продължи” бяха прощалните думи на Кирил Петков като служебен министър при вчерашния отчет на свършеното през мандата на кабинета.

Със сигурност към новия политически проект се присъединява и служебният министър на образованието Николай Денков.

“България има нужда от промяна. Ще подкрепя Асен Василев и Кирил Петков”, коментира вчера Денков.

“Промяната Продължава” ще е лявоцентристка и ще се прицели главно в гласовете на отказали се от БСП градски леви, както и такива, които на предишните два избора са гласували за коалицията около Мая Манолова.

За да успее да привлече повече леви хора новият политически проект, към него е правен опит да бъде привлечен служебният министър на правосъдието и една от емблематичните фигури в БСП - Янаки Стоилов. Финално обаче

“харвардците” и

Стоилов не са

постигнали

съгласие и той

ще си остане при

социалистите. Вероятно пътят на Стоилов по-късно ще го отведе в Конституционния съд, където президентът ще го изпрати от своята квота.

Още при първите разговори на тема партийни амбиции на Петков и Василев заедно с тях се споменаваше неофициално и името на Бойко Рашков. Защо и този бивш ляв депутат остава извън проекта и дали е временно, не е ясно. Посветени в новото партийно строителство коментират, че калкулацията показала, че Бойко Рашков носи почти поравно позитиви и негативи. Част от българите харесвали агресивността на вътрешния министър, но други били отблъснати от нея. Дори някои наблюдатели регистрират, че той е станал по-обран в своите изяви и емоцията си.

Възможно е Рашков да се оглежда за кариера в съдебната власт след второто правителство на Румен Радев. Дори някои го виждат като евентуален кандидат за главен прокурор. Все пак като профил Рашков отговарял, а като лична биография - вече веднъж е отпаднал от тази надпревара, когато Петър Стоянов и СДС го стопират за главен прокурор.

Проектът на Петков и Василев обаче е успял да привлече хора от БСП, включително и настоящи членове на соцпартията в страната. Както “24 часа” писа, разговори с тях са водили по места хора от партия МИР, която ще е единият мандатоносител на новия политически проект.

За втори мандатоносител се спряга ВОЛТ на бившия депутат от Републиканския блок Настимир Ананиев, която преди дни оттегли подкрепата си за коалицията на Мая Манолова.

“Промяната продължава” ще се регистрира като движение първоначално, за да се спести време. С ползването на двама мандатоносители пък се прави опит да се разшири максимално ветрилото от гласоподаватели, за да може новият проект да влезе в следващия парламент със солидна парламентарна група. За модел било ползвано именно явяването на парламентарните избори на Симеон Сакскобургготски, който тогава още не бе направил НДСВ партия.

Лявата насока на новия проект, която е станала ясна в последната седмица, пък е причина за

успокояване на

“Демократична

България”,

защото вече не

виждали опасност

за собствените си

гласоподаватели Напротив, лидерът на ДСБ Атанас Атанасов дори посочи проекта на Петков и Василев като потенциален партньор за следващо правителство.

ДБ няма притеснения, че партия с Кирил Петков и Асен Василев би откраднала от гласовете на коалицията, защото тя има “стабилна идентичност и последователно поведение”, обясни и другият съпредседател на коалицията Христо Иванов. Той също подаде ръка за партньорство и дори за предизборно стиковане, за да не станело преливане на гласове.

“Ако се появят други политически проекти, които работят в същата посока, разширяват периферията от избиратели, които подкрепят нашата кауза, това може да бъде само добра новина за нас. Въпрос на комуникация е да не стане преливане на едни гласове към друг проект, а да се съвместяват подобни явявания, но все още коментираме хипотези. Ако сме умни, съм сигурен, че може да очакваме много добри новини!”, заяви Иванов.

Бързите

политически

амбиции на

Петков и Василев

са поизострили

отношенията

с президента

Румен Радев. Той предпочитал двамата да останат и в новото служебно правителство, а политическият им проект да се появи след него. Така се надявал да избегне конфликти с БСП, откъдето вече неколкократно му задаваха въпроса да каже дали подкрепя проект на Петков и Василев.

Двамата обаче са решили, че ако останат в още един служебен кабинет, може и да изпуснат момента, в който са на върха на популярността си. Заради това и бързат да се явят още на изборите на 14 ноември.

Това продължава да напряга отношенията между Радев и соцпартията. И заради това в понеделник лидерката на БСП Корнелия Нинова заговори, че социалистите ще имат много номинации за президент, въпреки че подкрепата за Радев не е оттеглена.

Още от България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30
Кървав плач за българското училище
Образование

Кървав плач за българското училище

/Поглед.инфо/ Общественото ни пространство е заливано от епитети за „сринатото“ българско училище, а резултатите от PISA се използват за медийна истерия и внушения за тотален колапс. Проф. Любомир Халачев подлага на критична дисекция мантрата за „радикалните реформи“, разрушения авторитет на българския учител и пълното отсъствие на дисциплина. Докато медиите подминават успехите на хиляди отличници, истинските проблеми се коренят в липсата на държавна политика, родителската безотговорност и формулата „парите следват ученика“.

20.09.2026 05:36
Времето на Николай Хайтов е в бъдното
България

Времето на Николай Хайтов е в бъдното

/Поглед.инфо/ В дни на дълбока духовна криза и тотална подмяна на ценностите, словото на Елена Алекова пред паметника на Николай Хайтов отеква като тревожен камбанен звън. Проникновен анализ за изпитанията пред българското национално съзнание, сблъсъка с безличието на глобомахалата и неизбежното възкресение на Хайтовата България.

18.09.2026 09:11
Русия започва да гласува: как ще участват руските граждани в България
България

Русия започва да гласува: как ще участват руските граждани в България

/Поглед.инфо/ Над 4 милиона руски избиратели са заявили участие в дистанционното електронно гласуване за Държавната дума. Но важи ли тази възможност и за руснаците, които живеят или временно се намират в България? Проверихме правилата за ДЕГ, условията за участие от чужбина и как точно ще могат да гласуват руските граждани у нас на 20 септември.

17.09.2026 20:19
Проф. Боян Дуранкев: България може да отвори вратата към Китай – защо толкова години я държахме затворена?
България

Проф. Боян Дуранкев: България може да отвори вратата към Китай – защо толкова години я държахме затворена?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с проф. Боян Дуранкев поставяме въпроси, които вече пряко засягат бъдещето на България и Европа. Може ли партньорството с Китай да даде на страната ни шанс за изпреварващо развитие? Как санкциите променят световната икономика? Какво ще стане с Европа при трайно скъпа енергия и рискови търговски маршрути? И докъде може да стигне огромното пренасочване на средства към отбранителната индустрия? Разговор за икономическата цена на решенията, които Европа взема днес.

17.09.2026 18:30