По думите й нашата азбука, която е намерила пристан в старобългарската култура, след това е била съхранена, развита и обогатена на север от нас - в Русия.
„От тази култура нашите възрожденци в епохата на ХІХ век се учиха и разбираха какво е свобода, какво е красота, какво е поезия, драматургия, и с тези свои знания облагородяваха Отечеството ни. Те откриват огромно количество знания за това кои сме ние, българите, в книгите, които са съхранявани в руските манастири “, изтъкна проф. Добрева, която часове по-рано получи годишната награда за 2022 г. на Съюза на българските писатели за литературна критика.
По време на събитието бе представена изложбата „Македония в карикатури“, посветена на 145-ата годишнина от рождението на Александър Божинов - карикатурист, военен фотограф и писател, който през 1930 г. публикува свои карикатури на тема Македония.
Изложбата, който ще гостува в Регионалния исторически музей в Благоевград следващите две седмици, е подготвена от научен екип на Унибит, ръководен от проф.дфн Ваня Добрева, по проект на Фонда за научни изследвания „Между комичното и трагичното - Александър Божинов“.
„Най-подходящото място за такава изложба е в Благоевград, защото съм сигурна, че през душите на всеки един от вас минава въпросът за Македония, за случващото се там, за нашите отношения с Република Северна Македония“, отбеляза проф. Боряна Бужашка, която е част от авторския колектив.
Тя обясни, че след Ньойския мирен договор, когато губим толкова скъпи за нас български земи, включително Македония, творците, българската интелигенция не са излизали на митинги, но са се опитвали по свой начин да изразят усещането си за това, което се е случвало с българското население по тези земи.
„Като че ли това е актуално и в днешно време. В карикатурите на Божинов ще намерите съвременното звучене на това, което слушаме и четем всеки ден, че се случва с българите в Република Северна Македония“, счита проф. Бужашка.
Председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи д-р Калоян Паргов посочи, че темата за демографията е интердисциплинарна и няма как едностранно да се разглежда.
„Не можем да говорим за културна идентичност изолирано, без да отчетем регионалното развитие, свързаността, инфраструктурата, образованието, икономиката, сигурността на средата, в която живеем, подрастващите и възпитанието им, здравеопазването и раждаемостта. Те са част от общата картина и среда, която трябва да е в синхрон и баланс, за да има предпоставки, които да вдъхват на всеки човек чувството на социален оптимизъм, перспектива и развитие“, убеден е Паргов.
Той представи и останалите членове на СИНПИ, които взеха участие в срещата с благоевградската общественост – проф. арх. Иван Данов, Дончо Атанасов, Христо Монов, Пламен Милев, Даниела Везиева, Валентин Николов, Чавдар Минчев и Димитър Пенков.
Според Дончо Атанасов, който е бивш председател на АПИ, пътната инфраструктура е изключително важна за демографията и за развитието на районите.
„Развитието на инфраструктурата в Благоевградска област е много важна за България. Областта граничи с две съседни държави“, каза той и допълни, че все още не е ясно кога ще стане свързването на Община Струмяни с Македония.
Атанасов обясни, че по времето, когато е ръководил АПИ, за изграждането на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле е било избрано трасе, което гарантира най-екологично и най-икономически защитимо развитие.
„Първата ни задача като народ, като нация, като политици е да запазим българското население на българската територия“, категоричен бе проф. Данов.
Той каза, че за да запазим населението и да го увеличим, е необходимо да се работи в изключително много области – както за физически прираст на населението, така и в областта на образованието и областта на икономиката.
„Българите трябва да припознаят нашата държава, да я харесват, да виждат бъдещето на поколенията в нея и тези поколения да се радват, че живеят тук“, заяви Иван Данов.
По думите на Христо Монов националната идентичност, родовата идентичност и половата идентичност са в основата на здравата личност.
„Учебните програми бяха осакатени и от тях изпаднаха такива неща, които са в основата на националната идентичност“, счита той.
Монов обърна внимание на това, че на матура по избор, на която се явявили повечето от учениците, тази година са били едва 47 000 деца. „Този випуск, който днес беше на матура, е около 75 000 човека. Между 25 и 28 хиляди от родените през 2004 г. няма да завършат средно образование“, алармира психологът.
„Един от изходите от тази тенденция е, след като нямаме достатъчно деца, да работим за повишаване личностното им качество. Това е една от мисиите на СИНПИ“, обяви Христо Монов.
