Ценностната система е основата на личността ни. Но разрушаването й тръгва след първия компромис. Когато си кажем, че една лъжа няма да навреди, че една обида може да се прости,че когато някой е направил нещо дълбоко нередно, може да му се даде още един шанс....
Бавно разяждане на ценностите. Компромисите са тези, които убиват морала и личността ни. Учат ни да сме примирими към това, което не съответства на ценностите ни. Омекотява реакциите ни. Притъпява съзнанието ни.
Днес българското общество е свикнало с безкрайните компромиси към ежедневните ужаси. Към престъпленията, към кражбите и корупцията. Компромис – да не ги изметем, компромис – да си премълчим, компромис – кво ми пука?
Докато компромисът не се превърне в ежедневие.
Затова, когато първият компромис не е оценен, втори не бива да се дава. И не трябва. Трябва да се реагира с пълната сила на личността срещу това, което не е редно. Да не се примириш с това, което противоречи на ценностите и морала ти.
Ако един добър човек направи компромис с поведението на човек, който е непочтен, резултатът няма да бъде, че непочтеният ще се разкае и повече няма да прави така. Напротив, непочтеният ще бъде твърдо убеден, че след като му отстъпват, той е прави и ще бъде по-агресивен от всякога в лъжата.
Затова не прощавам. Не правя компромиси повече от веднъж. Не давам шанс на хора, които са ме предали. Не давам шанс на политици, които са предали България. Не давам шанс на тържествуващата простотия наоколо.
Защото когато ми ударят шамар, аз не обръщам другата буза. Въпреки, че съм християнка. А – око за око и зъб за зъб! Каквото сте дали, това сте получили! Компромиси няма!
