„Мисля, че можем да разкажем света, Европа и България през 2023 чрез думата „ИЗБОРИ“. Ще има предизборни кампании, политизиране на теми, невзети решения от страх от предстоящия вот, понякога отлагане на реформи заради срещата с избирателите пред урните. Наближаващите избори ще обуславят средата и поведението на политическите играчи в САЩ, в Европа и в България.“
Така евродепутатът Сергей Станишев започна анализа си при откриването на годишната му среща с българските медии. В началото на годината по традиция той прави обзор на изминалата и прогноза за предстоящата от гледна точка на важни политически събития в света, в Европа и в България.
„В САЩ и в Европа предстоят избори през 2024 г. – президентски и европейски. В този смисъл, 2023-та ще е предизборна година и в нея ще се очертаят основни позиции и битки в надпреварата за съответния вот. В САЩ предстои да видим кой ще дръзне да се кандидатира, а Европа трябва да реши каква ще бъде нейната бъдеща роля с оглед на войната, инфлацията, зелената трансформация и продоволствената сигурност.
След европейските избори през май 2024 г. ще има нова ЕК, нов ЕП, ново лидерство на Европейския съвет. През тази година Европа ще отстоява политиките си, достатъчно предизвикани от войната и инфлацията; ще се бори с евроскептицизма, появил се като следствие от войната; ще решава вътрешни проблеми – Шенген, миграция, еврозона, икономически растеж, доходи. А политическите партии ще имат последен шанс преди изборите да покажат политики и приоритети, с които да впечатлят избирателите. Неслучайно на конгреса на ПЕС в Берлин през октомври очертах точно тази задача: сега е времето, в което политическите семейства да очертаят своята визия, да дадат решения на кризите и да погледнат малко по-надалеч в бъдещето.
За съжаление, Европа не намира мястото си в новия свят, в който се озовахме след началото на войната. Разбираеми са позициите за налагане на санкции и подкрепата за Украйна, но липсва основният лайтмотив, марката на ЕС – мирът. Десетилетия наред Европа е била износител на мир, а сега загуби тази роля. Допуснахме войната да се превърне в новата реалност, да бъде водена до изтощение и с постоянната заплаха от ескалация, защото всяко действие предизвиква контрадействие – нови оръжия, нови участници. Красноречив беше натискът върху Германия в последните седмици.
В Европа продължава и икономическата криза. Не се е изпарил въпросът за икономическите последици от войната и за цената на удара върху конкурентоспособността на Стария континент. Все още не е ясно откъде и на каква цена ще дойдат доставките за следващата година, но със сигурност ще са в нови порядъци – далеч от цените от средата на 2021 г. Освен цените, Европа трябва да гарантира и независимостта на енергийните си доставки не само от Русия, а от всякакви потенциални доставчици. В този смисъл, Зелената сделка е инструментът за освобождаване от зависимости. Целта ни трябва да бъде да постигнем баланс между цели като екология и климат, и сигурност на доставките и на потреблението. Политиката да не убива икономиката. Войната постави началото на нов етап на икономическо, военностратегическо и геополитическо преструктуриране. Това са важните процеси, които се дискутират в Европа, а в България – изобщо.“, коментира ситуацията в ЕС Сергей Станишев.
Два избора предстоят в България – за две години пети парламентарни и местни през есента.
„Всички тези вотове ще се случат в сложен контекст. Европа ще се наложи да реши кризите си дългосрочно. Както след ковидкризата, сега ЕС трябва да действа решително по отношение на общи инструменти. За съжаление, заради липсата на правителство, България за пореден път няма да участва политически във взимането на тези важни решения. Ние ще се занимаваме с твърде локални, местни съображения.“
Изправени сме пред парадокс – от местните избори да зависят парламентарните
„В момента държавата е без лидерство, защото всички партии правят сметки как поемането на отговорност за съставянето на кабинет ще се отрази на резултата им на местните избори. Тоест, разсъждават конюктурно.
Смешно е да си мислим, че конфигурацията в парламента след вота през април ще е много по-различна от тези през миналата година. Смешно е да си мислим, че конфигурацията в парламента след вота през април ще е много по-различна от тези през миналата година. В този смисъл шансовете за съставяне на кабинет са 50/50. И забележете, зависят от ГЕРБ.
А заслугата затова е на „Продължаваме промяната“. Когато ПП се появиха на политическата сцена, те имаха всичко – обществена, политическа и международна подкрепа. ГЕРБ изглеждаше трайно победен и поставен в изолация. Имаше ясно разделение на партии на промяната и такива на статуквото. Три избора по-късно формацията се чуди кого да прибере в предизборна коалиция, за да може аритметичният сбор да доведе до по-голям резултат от този на ГЕРБ.
Уравнението на бъдещия кабинет е с доста неизвестни. От една страна, никой не иска да управлява точно преди местните избори, защото управляващото мнозинство ще очертае и ясна опозиция. За ГЕРБ е важно да привлече в коалицията ПП, или най-малкото ДБ, за да не загуби свои крепости в големите градове на местните избори. Така вместо да мислят за предстоящите големи дебати в Европа, първите две политически сили виждат националното правителство като функция на местни клиентели. При така очертаната картина, възможността за намиране на консенсус за съставяне на правителство през пролетта не е много голяма. Дори и някои от партиите да се представят по-убедително отколкото на предния вот.“, продължи анализа си Станишев.
„Политическите сили в България не дават перспектива на хората и на страната. Ние не сме изключение от световната тенденция на разделение и фрагментация на обществото. От широк консенсус в много държави се стигна до жестоко противопоставяне, вземете за пример САЩ и тихата „гражданска война“ между демократи и републиканци. За разлика от САЩ обаче, България е с крехка икономика и все още млада демокрация. Това, за което аз лично ще работя и призовавам всички отговорни български политици е да се опитаме да променим средата и да възстановим диалога и обществения консенсус. Политиците у нас носят отговорност първо за разпада и делигитимацията на политическата система – с действията и бездействията си те разрушиха доверието в партиите и в Народното събрание. На второ място, за две години и четири парламента, те не можаха да излъчат стабилно редовно българско правителство. Това застраши икономически страната и я превръща като цяло в „болния човек“ на Европа – служебните правителства са легитимни, но не политически активни в живота на европейските партии и институции. На трето място, българските партии загубиха ролята си на гарант на отдавна постигнати обществени консенсуси. От Истанбулската конвенция до еврозоната и президентската република, става дума за евтин популизъм и опция за изява на маргинализирани политически играчи. Плъзгането по популизма от страна на големите политически партии е тежка политическа грешка, защото така те разрушават тъканта на обществото и губят избори. Красноречив е примерът с БСП.“
Сега надвисва опасност – да се подмени изборният механизъм с популизмите на пряката демокрация
„Партиите вече са в предизборна кампания и започна лансирането на популистки тези – двата референдума – за президентска република на Слави Трифонов и против еврото на „Възраждане“.
Партиите у нас са най-големите виновници за поставянето изобщо на темата за промяна на държавното устройство. С бездействието си, с невъзможността си да сформират управляващи мнозинства и да гарантират държавното управление, те направиха допустима тази мисъл.
По същия начин стои въпросът с приемането на България в еврозоната. У нас все още огромна част от обществото подкрепя цивилизационния избор на страната да бъде част от ЕС. По много съображения. Но с тревога следя как определени политически играчи (дори и ръководството на моята партия) пускат евроскептицизма за собствена изгода срещу символи на Европа, лесно обяснени през доходи и национализъм.
Тези матрьошки са опасни. Защото посягат на постигнати в обществото консенсуси от последните 33 години: за държавното устройство, за европейското членство на България, както и за това страната да е модерна, просперираща и социална държава.
Вместо нелепи политически идеи, призовавам партиите да поемат политическа отговорност като посочат ясно в програмите и кампаниите своите приоритети, така че изначално да станат ясни възможните коалиционни мнозинства. Отдавна казвам, че са необходими национални приоритети, около които да са обединени повечето политически сили, за да има държавата дългосрочна стратегия и предвидимост. Призовавам ги да кажат ясно позицията си по четири непосредствени политически цели:
· Пълноценната политическа и икономическа интеграция на България в ЕС – Шенген и еврозоната
· Икономическата стабилност и доходите в бюджет
· Енергетиката и Плана за възстановяване и устойчивост
· Демографска криза, образование, здравеопазване
Партиите се отказаха да се борят за избиратели, свиха се до най-тесните си ядра
„Призовавам партиите да помислят и с какъв тон ще влязат в кампанията. Защото след това преговорите за коалиции ще са още по-трудни, или направо невъзможни. Потресен съм от политическите процеси, които наблюдаваме у нас. Партиите се отказаха от идеята да привличат избиратели и да разширяват своето обществено присъствие. Това е криза на политическото представителство. Те сами изоставиха периферията си. В последните години всичко се свежда до разговор само с най-твърдите ядра, които се насъскват като футболни агитки. За това е достатъчна само конфронтацията. И обратно, ако партиите искат да се отворят и да представляват големи групи хора – каквато е задачата им – тогава те ще трябва да са доста по-балансирани в позициите си, да търсят решения и да обединяват. Казвам го от опит – от годините, когато БСП беше голяма и силна и като лидер трябваше да балансирам между исканията на ядрото и очакванията на периферията.
Но това е призванието на партиите и на техните лидери. Не мога да повярвам, че в 21 век победителят на изборите е с 600 000 гласа и това му стига. За останалите да не говорим. Това е хранителната среда за една от темите за референдум – партиите отказват да представляват хората и те търсят алтернативни варианти.“
Големият грях на Нинова е, че лиши най-бедната страна в ЕС от лява партия
„Това е грях на Нинова не пред партията, а пред държавата. Така тя лишава българския политически процес от възможността да изпълни неговата задача – да води страната напред на два крака. Вместо дебат ляво – дясно, ние затъваме в популизъм, национализъм и маргинализация. Да оставиш страната с най-големи неравенства в ЕС без левица е престъпление. Някой трябва да удържи социалната държава и затова, след 33 години, се появи претендент за мястото на БСП вляво в лицето на „Продължаваме промяната“. А БСП им го отстъпи доброволно. От много време споделям с вас тревогата си за отвличането на БСП от лявото и позиционирането й в национализма, консерватизма и традиционализма – както знаем, желано и осъзнато решение на ръководството на партията.
Това е огромният залог за конгреса на БСП. Партията ще прояви ли жизнени сили, ще даде ли политики, които да я съхранят като българската левица, ще реши ли да се бори за периферия. Предложенията на ръководството за Конгреса са извън времето и пространството – българите имат очаквания от левицата, а тя се занимава със себе си. Единственият извод, който се налага от предложените промени е, че те са абсолютно ненужни и още повече централизират едноличната власт в партията. Конгресът трябва да покаже, че БСП е още жива и ако не успеем – няма смисъл да сме просто фигуранти в залата.
Въпросът за лидерството на Нинова вече изглежда решен – от нея вече не се очаква нищо ново. Вече дори най-близките й привърженици не очакват по-добро представяне на партията на избори, камо ли пък да говорим за резултат, който да позиционира БСП като основна опозиция или първа политическа сила.
Твърде унизителен беше опитът на левицата да реализира третия мандат. Борисов отиде на срещата, за да легитимира себе си и партията си и да излезе от изолация. Там присъстваха лидерите на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“ – достатъчен брой депутати за управляващо мнозинство. Никой от тях не пожела това да се случи с мандат на БСП. Въпреки видимото желание на лидера на левицата. Епохата „Нинова“ приключи със собствения й отказ от мисията на БСП да бъде алтернатива на Борисов и модела ГЕРБ. След всички години на яростна опозиция, накрая Нинова показа склонност да дари мандата срещу скромно участие в правителството на върхушката на БСП. Не е сигурно, че ГЕРБ ще влезе в коалиция с БСП и след следващи избори, той ползва левицата като заплаха за ПП и ДБ. А тя ще заплати тази цена с резултата си на изборите. Равносметката е, че от алтернатива за управлението на страната и гарант за парламентаризма и диалогичността в търсенето на обществени консенсуси, БСП се бори да запази петото си място на вота и да влезе в обувките на ДПС като винаги готовият на всичко коалиционен партньор.
Не по-малък е скандалът с тайния износ на оръжия за Украйна, след всички клетви как нито един куршум не е излязъл за нашата съседка. Членовете и симпатизантите на БСП са тежко разочаровани от лъжата, повтаряна дълго и убедително.
На този фон да не забравяме и тоталната международна делегитимация на БСП. И тук далеч не става дума за Истанбулската конвенция. А за разбирането на лидера на БСП, че навън ни дебне враждебният чужд свят, който ще посегне на ценностите и идентичността ни. Иде реч за тоталното неразбиране, че успешната левица не може да е сама, защото няма как една партия, в една държава да се опълчи срещу глобалния капитал и да защити правата на хората. Левицата е интернационална, тя плува срещу течението, което не е само в национални граници. И единствено в голямата общност на европейското ляво може да постига резултати, дори и в опозиция.“
Новото обединение вляво ще даде алиби на Нинова точно преди конгреса на БСП
„Всички знаем, че когато диалогът е запушен вътре в партията, той излиза навън. В този смисъл, новото ляво обединение събира личности с идеи и качества. Много хора ме питат защо не съм с тях. Уважавам всяко усилие за диалог и за взаимодействие между левите хора, но там има такива с различни интереси и виждания – едни с идеята за промяна на БСП, други с предложения за явяване на следващи избори. Обявяването на идеята за участие в предстоящия вот даде идеално алиби на Нинова точно преди конгреса на БСП. Тезата за предателството отново ще прозвучи, а това ще капсулира партията и ще я направи глуха за идеи, за политики и вътрешни реформи.“
