България

Станишев с предложение за резолюция на Конгреса за конкретните задачи пред кабинета

/Поглед.инфо/ Документът има за цел да послужи като политически компас на левицата в идеологически разноликата коалиция

6733 прочитания
Станишев с предложение за резолюция на Конгреса за конкретните задачи пред кабинета

Сергей Станишев ще предложи проект на резолюция на делегатите на 51-вия Конгрес на БСП. Документът е озаглавен „С отговорност към България, с мисъл за бъдещето“ и цели провеждането на съдържателен разговор за приоритетите на левицата в управлението. Той е своеобразен политически компас в идеологически разнородната коалиция и дава набор от леви политики и държавнически решения за развитието на България. Тъй като заседанието на Конгреса съвпада с процеса по подготовка на Управленската програма на правителството, в него са посочени непосредствените задачи през кабинета и конкретни идеи за дългосрочни политики в контекста на случващото се в Европа и в света.

„Националният съвет на БСП взе трудно решение – да участва в съвместно управление с ГЕРБ и ИТН. Това действие предизвика противоречиви оценки сред членовете и симпатизантите на левицата – от облекчение до остро отхвърляне. Конгресът отчита, че редица важни предизборни ангажименти на „БСП – Обединена левица“ по отношение на демографската политика, атомната енергетика, здравеопазването, войната в Украйна и др. не са убедително защитени в преговорите и липсват от Споразумението за съвместно управление. Това създава впечатлението, че смисълът на нашето участие се свежда до консумирането на властта. В продължение на почти 20 години БСП беше основен опонент на партия ГЕРБ и нейния управленски модел. Резкият обрат към сътрудничество с тях изисква ясни отговори.“

Това се посочва в преамбюла на документа, който чертае пътя пред БСП като модерна европейска лява партия. Текстът дава набор от приоритети в ключови сфери от държавното управление, с особен акцент върху конкурентоспособността, модерната социална политика и демографията. Станишев коментира в него необходимостта от нова система за сигурност в Европа, както и спирането на войната в Украйна.

България като лидер и визионер в региона

„След години на пасивно поведение на европейско ниво, българското правителство трябва да влезе в активна роля. Въз основата на широко обсъдени национални приоритети, България може да инициира регионален диалог със страните членки от Югоизточна и Централна Европа за формиране на координирани позиции пред европейските институции. Целта е да се формира „коалиция“, която да отстоява интересите и нуждите на региона. В противен случай, рискуваме новите политики за европейска конкурентоспособност да бъдат за наша сметка.“

Страната ни в ядрото на ЕС – Еврозоната. Кабинетът да подготви икономиката и гражданите

„България трябва успешно да завърши процеса на своята европейска интеграция. След пълноправното членство в ЕС през 2007 г., присъединяването към Шенген по суша през януари 2025 г., на дневен ред е влизането в Еврозоната. Позицията на БСП е обсъждана и приета от Конгреса на партията още през 2017 г. Наред с това, не можем да не отчитаме страховете в нашето общество. Изискването на БСП за сериозна подготовка налага правителството незабавно да създаде организация, за да не се сбъднат опасенията, че присъединяването към Еврозоната ще доведе до спекулативно покачване на цените. Необходимо е спешното създаване на специален механизъм за наблюдение. В него трябва да участват всички отговорни институции, работодателски и синдикални организации и потребителски съюзи. Изпълнителната власт следва задължително да организира активна и широка разяснителна кампания за ползите от членството и мерките срещу спекулата.“

Приемането на бюджет 2025 г. ще е първото политическо изпитание за парламентарното мнозинство

„БСП трябва да отстоява позицията за спазване на ангажимента за дефицит не по-голям от 3 % от БВП. Необходим е спешен преглед на реалното състояние на фиска за 2024 г. с всички отложени плащания, както и на планираните разходи.

Възможното преструктуриране на разходите не може да бъде за сметка на поети социални ангажименти. Наред с това, трябва да се сложи край на опасната тенденция държавата да живее на кредит, за сметка на бързо нарастващото дългово бреме. Цената на безогледното задлъжняване ще падне върху плещите на гражданите и особено върху младото поколение.“

В документа се посочва още, че „за Българската социалистическа партия управлението на страната е преди всичко отговорност пред цялото общество. Властта никога не е била самоцел за социалистите. Доказали сме го многократно. Съществуването на правителството заради избягването на поредни избори не може да е достатъчно оправдание за политическата цена, която ще плати БСП.

Изброените политически и управленски приоритети са от обществен интерес, носят на управлението национални каузи. Тяхната реализация би дала смисъл на съществуването на правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН.“

Резолюцията е отворена за предложения и подкрепа и обосновава необходимостта от следващо заседание на Конгреса в края на годината, на което да бъдат оцени резултатите от участието на БСП в управлението.

Целият текст на проекта на резолюция можете да прочетете тук:





Още от България

Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?
България

Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?

/Поглед.инфо/ Председателят на СНЦ „Гражданско движение Български свят“ Валери Делибалтов излезе с остър апел към българските институции относно отношението на държавата към съдбата на българите в Република Молдова. Повод за позицията е повторното поставяне на проблема за Тараклия от парламентарната трибуна и демонстративното равнодушие на част от народните представители. Авторите алармират за задълбочаващ се разкол между българското посолство в Кишинев и местната общност, както и за прозрачността при номинациите за почетен консул.

28.09.2026 21:57
Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19
Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
България

Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?

/Поглед.инфо/ Докато геополитическите сътресения засенчват ежедневните проблеми, българският гражданин остава впримчен в паяжината на монополистите и концесионерите. От мистериозните формули на „Топлофикация“ и абсурдните фактури за ток до разходите за отведена вода – системата е проектирана така, че потребителят винаги да се чувства излъган. Професор Любомир Халачев прави дисекция на този икономически абсурд, питайки с горчива ирония: кога и родното Черноморие ще бъде дадено на концесия с такси за влизане и излизане?

27.09.2026 07:44
Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени
България

Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Разговорът ми с Александър Симов започва от президентските избори, но стига много по-далеч – до въпроса дали България е пред разпадане на досегашния политически модел. Какво може да се случи при балотаж между Илияна Йотова и Костадин Костадинов? Къде остават Андрей Гюров и градската десница? Защо ГЕРБ не издигна собствен кандидат и накъде могат да тръгнат неговите избиратели? Говорим за Русия като вечната разделителна линия, за кризата на традиционната десница и за натрупаното обществено недоволство, което може да произведе съвсем нова политическа конфигурация.

26.09.2026 18:00
Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30