Всъщност, като го гледах, той си беше вече бая момчурляк. И каквато и акселерация да те е подгонила, предполага се, че щом стърчиш метър и трийсет над земята, би трябвало да четеш без сричане. Възрастта го изисква.
За малките неграмотността е недъг... Но за родителите и учителите тя е грях. Всъщност, с възпитанието и образованието нещата стоят така, както и с всичко друго в ненашата страна – поради липса на воля за развитие, ние привикваме към уродливостта му.
Всичко започва от дома и класната стая. Ала как ограничените да дарят светлина и дух?... Предателите да дават пример за вярност?... Крадльовците да учат на честен труд?... Вследствие на това отдавна вече трябваше Народното събрание, Министерският съвет и останалите институции, демонстриращи съществуването на републиката, да се блокират с предпазни огради, защото макар още да не се рушат, те представляват бутафория – не са ни нужни, не сме дорасли до тях. Иначе нямаше толкова години да търпим издевателствата на пасмината, която ги населява.
В тази нелепа ситуация политиците опитват да играят ролята на нашата съвест и понеже не се пресъздава туй, що̀ го няма, представлението им е скучно. Ето, опозиционерите сковаха «Лодка на Свободата» - за радост на комарите обикалят с нея крайдунавските градчета, преоткриват погубената от партията им земя и събират почитатели. Дано не потънат до 4 април! Би било жалко за катерчето... За пасажерите няма страшно - те умеят да оцеляват при всякакви обстоятелства, напук на обществото и държавата.
Думите са кухи, очите – надменни... Повечето кандидати за депутатски мандат, независимо от окраската им, са неподготвени за тази работа, но не спират да мелят безсмислици. Вероятно е така, защото отсега е ясно кои маймуни ще се окажат на клона и ще демонстрират оттам своите задници. Циркът с изборите единствено потвърждава тяхното всевластие.
При дадените условия нищо не може да се промени. Няма как да пребориш уродливата система, ако използваш утвърдените от нея правила.
