На 19 т.м. Народното събрание ратифицира договори за закупуване на изтребители и одобри актуализацията на бюджета, за да може да заплати 4-5 години предварително чертожните фантоми F-16, блок 70. С което засвидетелства пореден нов и в българската история рекорд по сервилност пред актуалния голям брат и военно-промишлена корпорация на САЩ, с бъдещи работни места там по българска поръчка. В противоречие със здравия човешки разум правителството и НС на гурбетчийската ни татковина с разбита икономика допринесоха за „нова етика” в търговското право и мислене по формулата купуването на котка в (зашит) чувал.Или купуване на имот ”на зелено” с овчедушното упование да не получим само „зелен хайвер”? И всичко това се случва след като експертите дълбоко се усъмниха в липсата на системен национален контрол при внедряването на новоинсталиран софтуер от гигантска световна компания от Щатите в новите й модели самолети. А само за 6 месеца край Индонезия и Етиопия загинаха поголовно близо 350 нейни пасажери и екипажите.
Междувременно СМАРТ (= средствата за масова реклама, агитация и дезинформация) чевръсто ни ощастливиха с правилната (right news) новина, че Кобрата също е „за” F-16! Нищо чудно от чувство на национален бизнес-патриотизъм и „Кралицата на голото суши” Дженифър Равало да акламира фантомната сделка!?
Въпреки, че управляващите въртиопашки доскоро се занимаваха с джобните - в сравнение с тези за придобиване на фантомните изтребители с блок 70 – разходи за бюджетно финансиране на политическите партии, за 2 десетилетия върхушките така и не намериха време да проведат един референдум за приемането на страната в ЕС и НАТО, въпреки положителните тогава настроения към евро-атлантическа интеграция.
Геополитическата пропаганда „за” на казионните СМАРТ бе на банално средношколско равнище. PR-агитационните аргументи, почерпени от аналогични сходства от години на студената война, макар и добронамерено изречени, звучаха често наивно, като приспивателен лек. А тези на Министерството на отбраната – смехотворно несъстоятелно: от гледна точка на дефицита на средства за социалната политика, здравеопазването, образованието, пенсионните кахъри. Комичен е и аргументът за разпознаваемост на самолети във века на искуствения интелект и роботика. По избора на самолета дори президентът, свръх-експерт по изтребители, тактично излъкатуши. Но бе достатъчно ясен. Кандидати да продават скъпа техника на НАТО, дал Бог!
Имахме оферта и от Грипен, самолет покриващ предостатъчен за страната ни периметър за airpolicing (охрана на въздушния суверенитет), според експертите. Кому е нужен СВРЪХ...! ...Блок 70 от чертожна дъска сигурно са имали основания, но условията на сделката звучат обидно робски и унизително.
Щатското законодателство? Е, и? То важи за САЩ. Какво пречеше да прекратим преговорите и НС да гласува някакъв закон, забраняващ купуването на котка в чувал? А какво неподходящо би имало да преговаряме за самолет с рационално по-скромни параметри, произведен в Н+Н държавата-членка на Европейския съюз Швеция. Нима премиерът не подкрепи пред Меркел идеята за Европейски въоръжени сили? Ако твърдението е било сериозно, шведският европейски изтребител би бил далеч по-подходящ. Щото нашите перманентни съюзници и партньори поне през последните 75 години Чехия и Унгария имат на въоръжение именно изтребители Saab JAS 39 Gripen.
И все пак, читателю, сам си посочете място на сделката на управляващите отвъдокеански „послушковци на всяка цена” от ДПС, ГЕРБ и ВМРО за фантомите Ф-16 блок 70 в евентуален въображаем конкурс за български полит-Гинес недомислия под външен натиск - след Междусъюзническата и Първата световна войни (според Чърчил ПСВ се удължила с 2-3 г. след включването на България на 14.10.2015 г.).
Едва ли някой в чужбина вече отчита, че с подписването на Брест-Литовския мирен договор на 3 март 1918 г., вкл. и от България като съ-победителка, Русия бе принудена да даде независимост на Финландия, Беларус, Украйна, Грузия, Армения и сегашните членки на НАТО Полша, Литва, Латвия и Естония. Та едва ли е нужно да се солидаризираме безкритично и се самоотъждествяваме с последните 4 страни, които преследват свои цели в НАТО и региона, особено Полша, но следва да са ни завинаги признателни. Щом като цената през ПСВ бе крахът на българския национален идеал, разруха, над 115 000 убити и изчезнали войници и офицери, освен ранените, пленените, загубите сред цивилното население. Губим и половината от землището си.
Извън по-дребни корупционни афери следват бисери на коленопреклоничество след присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г.:
- Обявяването на война на Великобритания и САЩ на 13 декември 1941 г. (било съюзническо задължение към Германия) довело до бомбардировки над София и още поне 18 селища на Княжество България от самолети на САЩ и Англия главно през 1943-44 г. Жертви: 4208 убити цивилни българи, починали от рани и безследно изчезнали; 4744 ранени; 12 657 увредени сгради с разрушаване на 1/10 от столицата; 27свалени самолети; 23 убити в бой, военни чинове (22 българи, сред тях легендарният герой поручик Димитър Списаревски и 1 немец);
-Междувременно на 24 декември 1940 г. е приет и влиза в сила със задна дата от 1 септември 1940 г. Законът за защита на нацията, довел вкл. до дискриминация на българските евреи. Независимо че на живущите в пределите на Княжеството 48 000 наши евреи животът е спасен благодарение на масовата съпротива на българската общественост и БП Църква. Освен Дания, където на бизнес-основа са спасени 60-70% от местните няколко хиляди евреи и 200-те албански евреи, България бе единствената държава от Тройния съюз или окупирани от нацистите, която успя да спаси всички свои евреи! Депортирани са 11363 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пиротско, области административно подчинени на хитлеристка Германия.
Пряко извън темата на статията е неприятно, че българската дипломация СЕГА премълчава един от най-силните си исторически аргументи, не съпротивявайки се на прикривания на нечисто минало и участия в колективна колаборация с нацизма на небългарски европейци, вкл. от държави на „сегашни наши НАЧАЛНИЦИ”, особено Германия и Обединеното кралство (ОК). От около 2005 година по разбираеми причини Берлин се опитва да пренапише историята на Втората световна война. На честването на Международния възпоменателен ден на Холокоста на 30.01.т.г. в София даже лично израелската посланичка „гъвкаво” разми спасяването на 27 хиляди евреи сред десетки или стотици индивиди в Европа и всевъзможни второстепенни статистики за ОК. Не споменавайки 48 000-те! В същия смисъл преди месец за първи път чешки съд (в гр. Храдец Кралове) компенсира имуществено семейството на судетски немец, участник в SS-полицията; по БНТ се върти сериен филм за Анна Герман, немска казахстанка и пр.;
-Политико-икономическите простотии, борби и престъпления, свързани със смени на собствеността при налаганите ни от големите световни играчи в геополитиката смени на обществено-политически строеве, напр. национализацията през 1947 година и реституцията и приватизацията в началото на 90-те години на миналия век;
-С решение на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ) от 1954 г. българското самолетостроене е ликвидирано безапелационно (предимно ЛАЗ, ДАР и пр.учебно-тренировъчни самолети, в т.ч. двуместни едномоторни реактивни);
-Прекратяването на производството на френско-българския лек автомобил „Булгаррено” (6540 коли продукция през 1966-1971 г.) заради масовизиране на производството на съветското „Жигули”;
-Слугински проведените „преговори” за встъпване в ЕС/ЕО. За преговорите за приемането в СИВ на времето си можем само да се досещаме;
-Влизането на България в НАТО и ЕС без референдум, с резултати – жалка армия, задълбочаване на демографската криза. И сме източник на гурбетчии, т.е. гостуващи в чужбина работници-емигранти, подготвяни у нас на българска сметка. Освен, че немалка част родни хонорувани преподаватели подготвят бъдещи емигранти или чужденци по проекти със средства на НПО, частни спонсори-„алтруисти” като Сорос, щатски и немски фондации, понякога пряко даже ЕС, НАТО, Съвета на Европа и пр.;
-Признаването на Косово на 20.03.2008 г. „под външен натиск”, при солидни етнически малцинства у нас. В 5 държави-членки на ЕС не го признават и досега;
-Предоставянето на военни бази на отделна държава, а не на НАТО, например!
-Купчина от груби системни външнополитико-дипломатически грешки като: а) през 2016 г. България оттегли своята кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 г. в полза на Полша. Следващата теоретична възможност за наваксване на пропуснатото е през 2038-39 г.; б) дублирането на българските кандидатури за генерален секретар на ООН от 28.09.2016 г. (с Кристалина Георгиева към Ирина Бокова); в) около 2012 г. България е представляна едновременно от 6-7 ЛГБ/ТИ/ – посланици в чужбина, вкл. в държави с по-консервативен светоглед.
Освен кохортата от неуместни политически назначения извън квотата по Закона за дипломатическата служба.
***
Има и други подходящи примери за политическо раболепие и подлизурство навън”, за безотговорност и тепегьозлък към собствения избирател и сънародници, за корупционнни практики. Но всичко е под ключ, класифицирана информация! И поради това след подписа на сделката едва ли сигнатарят ще докладва пред Народното събрание както е правил на времето си Атанас Буров: „Договорът е подписан. Комисионата на стойност ... е внесена в държавния бюджет”.
И накрая:
1.Все още има възможности управляващите да преосмислят в посока национално достойнство комичното си предоверяване, или зависимост! Г-н Президент?
2.Нима сиромашката Опърничава ще бъде укротена от пресинг ценовá прегръдка + „самоинвестиции в бизнес-дружбата с безконкурентен доставчик навеки”? Или ще бъде потърсен компромис с човешкия разум на българския държавник ?
