Колко точно са членовете на БСП, е въпрос, по който спорят всички лобита в партията.
Цифрата се променя с всеки ден и неяснотата е голяма. А броят на социалистите е изключително важен, защото от това зависи прекият избор за лидер на 26 април. Ако той се провали, противниците на Корнелия Нинова ще върнат стария начин на издигане на председателя - на конгрес. Ако броят на членовете е по-скромен, по-лесно може да бъде избран червен лидер.
На пленума преди седмица зам.-председателят по организационните въпроси Кирил Добрев докладва 83 848 членове. Казват, че го е направил неочаквано. Данните му са към 31 декември 2019 г., когато се прави годишното партийно преброяване, и по списъци, предадени от всичките 5386 основни партийни организации с подпис на местния лидер.
Два дни по-късно шефът на червената ЦИК Емил Войнов обяви 43 хил. души. Стана ясно, че това са данни от 170 общински организации. Към 2 март социалистите са 60 800 по данни на 227 от структурите, обясни Войнов пред “24 часа”. Остават необработени списъците на още 38 общини, което се очаква да стане до края на седмицата.
Червената ЦИК проверява имената и чисти “мъртвите души” в тях.
Окончателната
цифра ще е ясна
ден преди вота
на 25 април - дотогава районните и секционните избирателни комисии ще заличават починалите или напуснали партията.
Защо една цифра има такова огромно значение за предстоящия избор на председател на БСП?
Защото той ще е легитимен само ако в него участват 50%+1 от всички членове на партията по списък, е записано в устава. Колкото по-голям е броят, толкова по-висока трябва да е избирателната активност. Затова и от червената ЦИК са се заели да правят уведомителна и разяснителна кампания за вота, като звънят по телефона на всеки социалист, ще пращат и писма.
“Много от членовете ни са уморени от интригите по върховете на партията и от провала на няколкото избора в последните години, не виждат алтернатива и затова трудно ще бъдат мотивирани да отидат до урните”, описа ситуацията депутат. Досега
трима са
сигурните
кандидати от
21 номинирани
за лидер. Освен Корнелия Нинова, в битката вероятно ще се включи и заместникът ѝ Кирил Добрев. Той ще съобщи решението си след 15 март. Единственият, който официално обяви кандидатурата си, е Красимир Янков. Имената трябва да бъдат обявени от червената ЦИК до 21 март, а от 26-и започва предизборната кампания в БСП.
Организация за деня на вота е строга и напомня национални избори. Ще има секции, специални урни с логото на БСП, пак то ще е на интегралната бюлетина с имената на всички кандидати. А всеки от тях може да има свой застъпник във всяка избирателна комисия (СИК).
Какви са сценариите за прекия избор?
Първият засяга основно Нинова, за която е важно вотът да бъде проведен успешно и да бъде признат за легитимен. Тя е инициатор на промяната в устава, с която бе въведен вътрешният избор за председател. Второ, За да има легитимен избор, на Нинова ѝ е достатъчен и по-къс списък от членове. Защото едно е да са необходими гласовете на близо 42 хил. социалисти (колкото е половината по данните на Добрев), друго е 30 хил. (половината по данните на Войнов до момента).
За да е избран новият лидер, трябват 50%+1 от броя на гласувалите.
Ако не - отива на балотаж. Той е насрочен за 3 май, но в БСП такъв вариант не се разглежда.
Правила за
балотаж още
не са разписани,
макар да имаше идея да се въведе вариант като на президентските избори - да не се гонят отново 50% от гласувалите, а на втори тур да се счита за избран онзи, който е взел повече гласове. Досега такова решение на “Позитано” 20 не е известно.
Ако няма легитимен избор и избран лидер, в БСП ще настане безвремие. И как партията ще се готви за парламентарните избори догодина, питат се социалисти.
И така стигаме до втория сценарий, който според запознати е по-удобен на вътрешната опозиция и на опонентите на Нинова във вота -
избор от конгрес
За да има такъв, трябва да се промени уставът.
Пленумът вече определи датата на юбилейния 50-и конгрес - 9 и 10 май. Но по предварителен сценарий БСП тогава вече трябва да има избран лидер. Ако няма, стигаме до нова патова ситуация.
Червеният конгрес ще трябва да се събере веднъж, за да промени устава си и да върне в него възможността лидерът да се избира от най-висшия партиен форум - нещо, което вътрешната опозиция на Нинова се опитва да прокара повече от две години.
След това ще трябва да изчака тези промени в устава да бъдат вписани от съда, което може да отнеме и повече от месец. И едва тогава конгресът да се събере отново, за да гласува за председател.
Този вариант е особено неизгоден за Нинова. Особено ако преди това се е провалила в прекия избор.
