Площ срещу гравитация при крилатите гиганти
При Lepidoptera стратегията е коренно различна. Размахът на крилете при южноамериканската Thysania agrippina (достигащ 280 милиметра според сбирките на института „Смитсониън“) и площта на крилната пластина при Attacus atlas от Югоизточна Азия разкриват абсолютното ограничение на аеродинамиката при безгръбначните. Големият размах изисква масивна гръдна мускулатура. Мускулите на насекомите обаче изискват постоянна температура и огромни количества кислород.
Когато водното конче Megaloprepus caerulatus ловува паяци в костариканските гори, то не използва груба сила. С размах на крилете от 190 милиметра, то манипулира въздушните струи с честота на махане, която е немислима за гръбначните със същия размер. Но отново – всичко това функционира единствено в специфичен хидрометричен режим. Вдигането на температурата с 2 градуса или спадът на влажността под 85% превръщат тези гигантски крила в чупливи сухи платна.
Анализът на фосилните съкровища от ерата на карбона показва, че Meganeura е имала размах над 65 сантиметра единствено защото атмосферният кислород е бил около 30–35 процента. Днешните 21 процента са бетонираният таван. Никое насекомо днес не може да прескочи тези граници, колкото и да ни се иска да вярваме в откриването на неизвестни чудовища в неоткритите ъгли на Амазония.
