Илюзията за закъснялата рационализация
Това разминаване във времето ражда една от най-големите пробойни в класическата теория за свободната воля. Данните от електроенцефалографски изследвания показва, че моторният кортекс започва да подготвя физическото движение стотици милисекунди преди субектът да съобщи, че е влошил съзнателно решение да натисне бутон. В този контекст, това, което наричаме „наше решение“, в огромен брой случаи представлява просто закъсняла рационализация. Префронталният кортекс получава вече готовия биофизичен продукт от подкоровите ядра, изпълнява го и веднага си съчинява гладка, логична история защо точно така е трябвало да постъпи.
Неудобната истина е, че повечето ни ежедневни действия – от избора на път за работа до сложните финансови преценки в условия на стрес – се движат от подсъзнателни асоциативни мрежи. Бързата система прави светкавична оценка на базата на минал опит, стереотипи и биологични импулси. Едва след това бавната система се включва, но не за да направи независим анализ, а за да подпечата вече взетото от биологичния автопилот решение. В архивите на когнитивните науки има десетилетия доказателства за този механизъм, но масовият разказ предпочита да поддържа мита за разума като автономен капитан на кораба.
