Дебатът от Прага 2006: Когато класификацията се сблъска с реалността
През 2006 г. на Генералната събрание на Международния астрономически съюз (IAU) в Прага бе гласувана нова дефиниция за "планета". Решението да се понижи статутът на Плутон до "планета-джудже" не беше плод на академична капризност, а на чисто прагматична необходимост от систематизация. С усъвършенстването на оптичните системи и пускането в експлоатация на цифрови прегледи на небето като Palomar Quest, астрономи като Майк Браун започнаха да откриват десетки подобни обекти в т.нар. Пояс на Кайпер.
Откриването на Ерида (Eris) през 2005 г. – обект с маса, близка до тази на Плутон – постави общността пред избор: или Слънчевата система трябваше да увеличи бройката на планетите си до няколко десетки (а в бъдеще и стотици), или дефиницията трябваше да се стегни. IAU въведе три основни критерия:
- Тялото да бъде в орбита около Слънцето.
- Да притежава достатъчна маса, за да достигне хидростатично равновесие (почти кръгла форма).
- Да е "изчистило" околността на своята орбита от други тела.
Плутон се проваля на третия критерий. Неговата маса е едва около 0.07 пъти от общата маса на останалите обекти в неговата орбитална зона (за сравнение, масата на Земята е 1.7 милиона пъти по-голяма от всичко останало в нейната орбита). Този документ и последвалото гласуване предизвикаха научен разкол, който продължава и до днес. Част от изследователите, включително водещият учен на мисията New Horizons Алан Стърн, продължават да оспорват третия критерий, определяйки го като "географски, а не геофизичен".
Геологическият парадокс: Мъртъв скален лед или активен свят?
Преди прелитането на New Horizons през 2015 г. преобладаващата хипотеза бе, че Плутон е просто замръзнало, инертно тяло, претърпяло тежка метеоритна бомбардировка в ранните етапи на Слънчевата система и останало непроменено през последните 4 милиарда години. Данните от телеметрията обаче унищожиха тази представа.
Данните, предадени от апарата (процес, който отне над 15 месеца поради ниската скорост на предаване от 1 до 2 килобита в секунда на това разстояние), разкриха повърхност без метеоритни кратери в района на равнината Спутник (Sputnik Planitia). Това означава, че повърхността там е на възраст по-малко от 100 милиона години – геологически момент. Наблюдават се конвекционни клетки от азотен лед, които се издигат и спускат под въздействието на вътрешния топлинен поток на тялото. Измерванията показват наличието на азотни ледници, планини от воден лед с височина до 3.5 километра (при температури от минус 230 градуса по Целзий водният лед придобива якостта на гранит) и явни следи от криовулканизъм – вулканична дейност, при която вместо лава се изхвърля смес от вода, амоняк и метан.
Въпросът откъде Плутон получава енергия за тази активност все още няма пълен отговор. Според документите и моделите радиогенното разпадане на изотопите в скалното му ядро не е достатъчно, за да поддържа такъв тип конвекция без допълнителен механизъм, като например наличието на течен подповърхностен океан, изолиран от дебела ледена кора.
След 94 години наблюдения и една мисия на близко разстояние, научната общност разполага само с кратък отрязък от данни. Спектралният анализ, радиовъглеродните датирания на аналогични материали и симулациите показва, че сме свидетели на комплексна система, която просто функционира на времеви скали, далеч надхвърлящи човешкия биологичен живот. Плутон ще продължи да се движи по своята наклонена, студена орбита без оглед на това как хората на Земята избират да го класифицират в своите каталози.
