По публикации в световните и руските медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Атомната шахматна дъска в Бенгалския залив
На пръв поглед новината за атомна централа в страна, раздирана от въоръжен конфликт, изглежда като абстрактна декларация за намерение. Данните от търговските ведомства и енергийните министерства обаче сочат конкретен график. В началото на следващата година държавната корпорация „Росатом“ започва подготвителните работи за изграждането на малка атомна централа (АСМ) на територията на Мианмар. Според предварителни технически параметри, проектът вероятно ще стъпи върху реакторната технология РИТМ-200Н – сухопътен вариант на корабните реактори, разработени за руския ледоразбивателен флот.
Енергийният дефицит на Мианмар е хроничен. Янгон и Мандалай живеят с режим на тока от години, а наличните хидроелектрически мощности в басейна на река Иравади са изключително уязвими на сезонни суши и партизански саботажи. Но тук възниква въпрос, който руските и мианмарските представители предпочитат да спестяват на пресконференциите: как точно ще бъде защитена площадка за обогатен уран в държава, където централното правителство губи контрол върху значителни гранични зони?
Инфраструктурният пакет не спира до ядрата и неутроните. Руски геоложки екипи получават лицензи за проучване на петролни находища в централните басейни на страната, а в проектодокументите фигурира и изграждането на нова петролна рафинерия. Мианмар разполага със стари, частично функциониращи рафинерии в Чак и Таниндхари, чийто капацитет отдавна е технологично остарял. Вносът на руски суров петрол с последваща обработка на място би осигурил горивен буфер за хунтата в Найпидо, която в момента е зависима от скъпи и сложни доставки през Малакския проток.
Това звучи като идеален бизнес модел за Москва, но сметките могат бързо да излязат грешни. Финансовият поток трябва да минава през руската система за предаване на финансови съобщения (СПФС) и директни суапове в рубли и киати. По данни на банкови анализатори обаче, ликвидността на мианмарската валута е изключително ниска, а инфлацията в страната надхвърля 20% на годишна база, което прави риска за руските инвеститори реален.
Военно-промишленият триъгълник: Изтребители, дронове и етнически милиции
Истинската котва на отношенията между Москва и Найпидо винаги са били оръжията. Докато Западът налагаше поредица от санкционни пакети срещу Държавния административен съвет (SAC), руският военно-промишлен комплекс остана основен доставчик на въоръжение за мианмарската армия (Тамадо).
През последните три години мианмарските ВВС получиха партиди от многоцелевите изтребители Су-30СМЕ, леките щурмови самолети Як-130 и бойни хеликоптери Ми-35М. Тези машини се превърнаха в основен инструмент на правителството за нанасяне на въздушни удари срещу позициите на т.нар. Сили за народна отбрана (PDF) и коалициите от етнически въоръжени организации в щатите Шан, Качин и Карен.
Официалният Запад рамкира конфликта като чиста борба между "демократично опозиционно правителство в изгнание" (NUG) и "брутална военна хунта". Погледът отблизо върху картата на терена обаче разкрива далеч по-сложна и тъмна картина. След преврата през 2021 г. границите между опозиционните бойци и автономните племенни милиции напълно се размиха. В граничните райони с Тайланд и Китай от десетилетия съществуват фактически държави в държавата – зони, контролирани от армии като Wa State Army или Myanmar National Democratic Alliance Army (MNDAA).
Тези региони са историческият център на "Златния триъгълник". През последните пет години обаче производството на опиум бе изместено от още по-печеливш бизнес: гигантски мрежи за киберпрестъпления, онлайн измами и робски трудови лагери.
