По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военно-политическата безизходица във Вашингтон и новите цели на Техеран
Изтичането на формалното 60-дневно прекратяване на огъня между САЩ и Иран на 17 август — споразумение, което на практика така и не влезе в сила — окончателно оголи липсата на стратегически лостове във Вашингтон. Администрацията на Доналд Тръмп се опитва да замаскира оперативната си безизходица с ескалация на реториката, но цифрите вътре в САЩ вече рисуват тежка за Белия дом картина. Според данни от проучване на социологическата агенция Ipsos, общественото одобрение за президента е паднало до 33% спрямо предишни нива от 64%. Близо 50% от анкетираните граждани определиха потенциална пряка война с Иран като неоправдана, а 60% очакват нов скок в цените на горивата при блокиране на суровинните маршрути.
В тази смущаваща среда сенаторът демократ Тим Кейн обяви намерението си да внесе в Сената резолюция за военните правомощия (War Powers Resolution). Стъпката има за цел изрично да забрани на Белия дом да предприема каквито и да е бойни действия срещу Оман без предварително одобрение от Конгреса. Кейн аргументира инициативата си с факта, че Вашингтон има действащо Споразумение за свободна търговия с Мускат от 2009 г., а агресивният курс към стабилен дипломатически partner директно обслужва геополитическите интереси на Пекин и Москва.
Военно-аналитичната реалност обаче показва, че иранското командване вече е преминало от отбранителна към възпираща доктрина с широк географски обхват. Според информация, публикувана от Financial Times и цитираща източници от структурите в Техеран, иранските въоръжени сили проучват сценарии за нанасяне на удари по американски инфраструктурни и военни обекти на територията на Югоизточна Европа. Изрично се посочват съоръжения в България и Кипър (където през март бе регистриран удар с дрон срещу британската база в Акротири). Според иранския източник, ракетната атака срещу американската база Tower 22 на йорданско-сирийската граница от миналата година е била замислена именно като демонстративен сигнал към европейските държави от НАТО.
Официално потвърждение от българското Министерство на отбраната или от НАТО за пряка ракетна заплаха към съвместните военни съоръжения (като авиобаза „Безмер“ или полигона „Ново село“) към момента няма. Въпреки това, разполагането на балистични ракети от семейството „Хейбар Шекън“ (с обсег до 1450 км) и „Фатах“ в западната част на Иран технически поставя под огневи контрол целия Черноморски регион и южния фланец на Алианса.
Тук обаче възниква въпросът: доколко Техеран наистина е готов да престъпи границата на пряк сблъсък с държава от НАТО, или това е просто калкулиран блъф за повишаване на залозите? Числата и географските разстояния не лъжат — ракетите съществуват, но политическата цена на такъв удар би била необратима.
Геополитическият разлом около Ормузкия проток и позицията на Мускат
Основният удар върху американската стратегия в Залива бе нанесено не по въздух, а на масата за преговори. На 17 август Външното министерство в Техеран съобщи за постигнато „взаимно разбирателство“ с Оман за създаване на съвместна рамка за управление на корабоплаването в Ормузкия проток. Двете държави, които географски контролират северния и южния бряг на този ключов морски стеснителен участък (през който преминават около 20% от световния суров петрол), разработват автономна карта на безопасните маршрути, елиминирайки нуждата от военноморско присъствие на САЩ и Великобритания.
Реакцията от Вашингтон бе невротична. По данни на телевизионния канал Fox News, президентът Тръмп е заявили пред журналисти намерение „да изтръска с бомби“ правителствените структури в Мускат, ако султанатът продължи сътрудничеството с Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Нещо повече — в официалния профил на Тръмп в TruthSocial бе публикувана графична карта, на която зоната на Ормузкия проток бе маркирана с надпис „Нова територия на САЩ“. В отговор генералното консулство на Иран в Хайдерабад публикува иронична карта, обозначаваща щата Калифорния като „нова иранска провинция“.
Зад медийната карикатурност обаче стоят сурови условия, поставени от председателя на иранския Меджлис Мохамад Багер Галибаф. Той заяви публично, че протокът няма да бъде отворен за западния търговски флот, докато Вашингтон и неговите съюзници не изпълнят четири дефинирани от Техеран искания:
- Пълно вдигане на морската блокада в Персийския залив;
- Отмяна на петролните санкции срещу иранския износ;
- Размразяване на блокираните ирански активи в чуждестранни банки;
- Окончателно прекратяване на всички съвместни американско-израелски военни операции в региона.
Тази позиция се подсилва от изявленията на новоназначения началник на Щаба на въоръжените сили на Иран генерал Али Абдолахи. Той отправи пряко предупреждение към монархиите от Залива, че иранското разузнаване следи всяко излитане на презареждащи танкери KC-135 и изтребители F-15E от базите „Ал Удейд“ (Катар) и „Дхафра“ (ОАЕ).
Показателно е обаче поведението на Обединените арабски емирства. Външното министерство на ОАЕ официално обяви временното спиране на всички финансови и търговски транзакции с ирански юридически лица. Това изглежда като сериозен удар по Техеран, но запознати с финансовите потоци в Дубай знаят, че подобни декларации често служат за параван, докато сенчестият суровинен транзит просто сменя банковите юрисдикции.
