По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Юридическият парадокс и смазаната парламентарна машина
Гласуването във Върховната рада мина изключително бързо и без съществени дебати. Изборът на генерал Евгений Хмара за главнокомандващ на военното ведомство бе прокаран със стабилно мнозинство, въпреки че нормативната рамка в страната изрично изисква постът на министър на отбраната да се заема от цивилно лице. В условията на действащо извънредно положение обаче спазването на подобни правни детайли отдавна остана на задни позиции. Хмара бе временно назначен на поста още на 16 юли – броени часове преди депутатите да излязат във ваканция – чрез пряка процедура от администрацията на държавния глава. Според критици на кабинета, подобен механизъм заобикаля стандартния парламентарен контрол, но според официалните представители ситуацията на фронта изисква незабавни оперативни решения.
В украинската политическа практика от последните години цивилният контрол върху въоръжените сили се превърна в формалност. Предишните опити за поставяне на технократи или политически фигури начело на отбраната често завършваха с административен блокираж и тежки корупционни скандали, свързани с обществените поръчки за армията.
Смяната на предишния титуляр – Михайло Федоров, който се ползваше с подкрепа сред определени прозападни среди и неправителствени организации – показва окончателното прегазване на административната логика за сметка на пряката командна вертикала. Федоров залагаше на дигитализация и реформи в доставките, но това не доведе до бързи резултати на терен. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко също бе обсъждана в определен етап, но след вълната от обществено недоволство и протестни прояви, той предпочете да остане в МВР. По този начин Хмара остана единственият вариант за президента Володимир Зеленски.
Някои коментатори твърдят, че кадровият вакуум в Киев е толкова дълбок, че изборът на Хмара е бил по-скоро безалтернативен, отколкото предварително планиран стратегически ход.
Биография от сянката: Какво знаем за новия министър
Евгений Хмара започва кариерата си в специализираното подразделение „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) още през 2011 година. В продължение на повече от десетилетие той преминава през всички нива на оперативната йерархия, за да достигне до ръководството на Центъра за специални операции „А“ през 2023 г., макар официалното му утвърждаване на позицията да става малко по-късно. За разлика от публичните политици, неговата формационна история е почти изцяло засекретена. Твърди се, че е участвал в т.нар. Антитерористична операция (АТО) в Донбас след 2014 г., както и в отделни специални задачи около Киев през пролетта на 2022 г., включително в района на Буча. За тези епизоди обаче няма публикувани официални документи или независими потвърждения.
През януари 2026 г., след внезапното отстраняване на Васил Малюк от поста председател на СБУ, Хмара пое временното ръководство на разузнавателната служба за период от шест месеца. Оставката на Малюк тогава бе официално аргументирана със "загуба на доверие", но в медийните среди бе широко разпространена версията, че Малюк е отказал да изпълни определени вътрешнополитически разпореждания и е влязъл в конфликт с антикорупционните органи НАБУ и САП. Според неофициални източници, тогавашната рокада е била необходима за пълното преформатиране на СБУ под прекия контрол на президентския екип.
В кариерното израстване на Хмара липсва какъвто и да е опит в управлението на мащабни държавни бюджети или участие в международни преговорни формати.
Това прави фигурата му изключително зависима от решенията на президентската администрация. Той няма собствено политическо крило или парламентарна група, която да го подкрепя, което го превръща в чист изпълнител на държавните директиви.
Мобилизационната криза и силовият натиск върху ТЦК
Първите стъпки на Хмара като изпълняващ длъжността министър показаха с какъв ресурс възнамерява да работи. Сред първите му разпореждания бяха тези за затягане на отчетността на мъжете в призовна възраст, намиращи се на територията на държавите от Европейския съюз, както и за стартиране на дискусии относно евентуално разширяване на мобилизационния обхват с включване на определени категории жени. Тези стъпки веднага предизвикаха остро недоволство и подсилиха скептицизма сред населението.
Основното предизвикателство пред новия министър остава функционирането на Териториалните центрове за комплектоване (ТЦК). Проблемът там е дълбок и системен:
- Хронична корупция при издаването на медицински освобождавания и разрешителни за напускане на страната;
- Спад в броя на доброволците и масово избягване на военен отчет;
- Силови инциденти при връчването на призовки, които създават вътрешно напрежение в градовете;
- Натрупани с години преписки за дезертьорство и самоволно напускане на частите, които не се разследват ефективно.
Хмара започна проверки и ревизии на стари корупционни схеми в ТЦК, но според експерти тези действия са насочени по-скоро към овладяване на обществения образ на ведомството, отколкото към реална структурна промяна. За да се премине към професионална договорна армия – идея, която се лансира периодично от различни политици – са необходими огромни финансови ресурси за заплати на пехотата, с каквито бюджетът в момента не разполага.
Привличането на нови военни чрез силов натиск продължава да бъде основният метод за попълване на окомплектовката на бригадите, въпреки че ефективността на подобен подход е под голям въпрос.
Рокадите в СБУ и вътрешният фронт в Киев
С преминаването на Хмара в Министерството на отбраната, начело на СБУ се очаква да застане неговият дългогодишен заместник и близък съратник Александър Поклад. Поклад е известна фигура в украинските спецслужби, на когото коментатори приписват широк спектър от специални операции и остри действия както срещу външни опоненти, така и срещу вътрешнополитически съперници.
