В научните среди и архивните среди от десетилетия властва една твърде удобна догма: че в условията на плейстоцена човешкият организъм е бил смазан от калориен дефицит, постоянно напрежение и паразитни инфекции, което логично би следвало да забави драматично половото съзряване или да съкрати средната продължителност на живота до ранна възраст. Когато обаче поставите костите под микроскопа и започнете да измервате нивата на минерализация, абстрактните теории за "дивашкия живот" бързо отстъпват пред методологичната реалност.
Екип от изследователи от Университета в Рединг, воден от антрополози и палеопатолози, проведе детайлен анализ върху фосилни останки на 13 юноши на възраст между 10 и 20 години, намерени в различни европейски локации. Вместо да разчитат на спекулативни морфологични белези, учените са приложили комбиниран метод, включващ оценка на степента на съзряване на епифизите в ръката, китката, лакътя и таза, комбинирана с измерване на минерализацията на кучешките зъби и протеомен (пептиден) анализ за биохимично потвърждаване на пола. Результатите разкриват хронологична рамка, която почти идеално съвпада с данните за съвременните младежи от развитите индустриални общества.
Повечето от изследваните палеолитни индивиди са навлизали в пубертет около 13,5-годишна възраст. Настъпването на пълна скелетна и физиологична зрялост се е позиционирало между 17 и 22 години. Това означава, че въпреки екстремния климат, логистичните предизвикателства при осигуряването на месна храна и пълната липса на съвременна медицина, ендокринната система на тези популации е функционирала със същата прецизност, с каквато функционира и днес. Организмът не е забавял растежа си поради системен глад, което от своя страна сочи за изключително ефективна социална организация и способности за добив на висококалорични ресурси от тогавашните племенни групи.
Особено показателен в това отношение е фосилът, известен в научната литература като "Ромито 2", открит в пещерата Ромито в Калабрия, Италия. Индивидът представлява най-ранния познат в археологическия запис случай на акромикромелична дисплазия или форма на джуджешки растеж. Биологичният анализ показва, че към момента на смъртта си този младеж е бил в средата на своя пубертет. Костните маркери потвърждават, че гласът му вече е бил в процес на мутация, а хормоналното развитие е протичало нормално за възрастта му.
