Географската илюзия и статистическото наместване
Всеки, който е прекарал достатъчно часове над топографски карти или сателитни ортофотопланове, знае колко лесно се подправя субективната реалност. Достатъчно е да изоставите методологията на систематичната извадка, да изолирате тридесет водни басейна от десетки хиляди възможни и изведнъж получавате готово „теоретично разкритие“. В геоморфологията това се нарича селективна аномалия – изкуствено натрупване на сходни морфометрични белези чрез съзнателно игнориране на контекста.
Когато адептите на космическите бомбардировки посочват с пръст карти и твърдят, че планетата е осеяна с правилния геометричен подпис на древни удари, те пропускат елементарни глобални база данни. Проектът Global Lakes and Wetlands Database (GLWD) съдържа детайлни контури на над 250 000 естествени езера с площ над 0.1 квадратни километра. Статистическата обработка на тези контури показва, че коефициентът на кръглост – измерван чрез съотношението между периметъра и площта спрямо идеална окръжност – при над 94% от водните басейни клони към силно изтеглени, асиметрични и разпокъсани форми. Правилният кръг е рядкост, граничаща със статистическа грешка, а не правило.
Физиката на метеоритния удар и деформацията на скалите
Парадоксът се крие във фундаменталното разминаване между представата за ударния процес и неговите реални геоложки последици. В масовото съзнание метеоритният удар е като изпускане на метална сачма в пясък: чист, симетричен, сферичен отпечатък. Физиката на високоскоростния удар обаче работи по коренно различен начин.
При контакт със скорост от порядъка на 11 до 72 километра в секунда, кинетичната енергия се превръща в ударна вълна, която се разпространява през нехомогенна среда. Земната кора не е хомогенно парче пластилин, а архив от натрошени скални блокове, зони на разломи, подземни водоносни хоризонти и слоеве с различна плътност и якост на опън. Ударната вълна се разпространява с различна скорост в зависимост от литологията. Резултатът от първичната кавитация никога не е идеален кръг.
Освен това, веднага след експлозията започва процесът на гравитационен срив на кратерния борд. Централното издигане, терасирането на стените и последващата тектонична релаксация разрушават първичната геометрия. Известното ударно езеро Елгъгытгын в Чукотка, възникнало преди около 3.6 милиона години в резултат на астероиден удар, е класически пример. Басейнът с диаметър около 12 километра показва изразена асиметрия, дължаща се на регионалната мрежа от тектонични разломи в анадирския и анюйския комплекс. Скалите просто не са се счупили равномерно.
За да запази един кратер относително кръгла форма в продължение на милиони години, са необходими изключително редки условия: абсолютна литологична хомогенност на таргета, липса на последващ тектонизъм и бързо консервиране. Класическият кратер Пигуалуит в Квебек е едно от малкото изключения, но той е изсечен в изключително твърди гранитни плати на канадския щит.
