Карстовият купол, суфозията и разтворимостта на скалите
Ако космическият произход отпада за над 99% от кръглите езера, откъде тогава идват тези форми? Отговорът се крие под краката ни, в хидрогеологията на разтворимите скали и процесите на термокарста.
Карстовите процеси протичат в карбонатни (варовици, доломити) или сулфатни (гипс, анхидрит) формации. Водата, обогатена с въглероден диоксид, циркулира през пукнатините и постепенно разтваря скалата. Кухината, която се образува подземно, се подчинява на законите на механиката на материалите. Геометричната форма, която осигурява максимална структурна стабилност на свода при минимално напрежение, е полусферата или куполът.
Когато покриващите скали загубят опора, настъпва срутване. Образува се карстова фуния или срутищен кладенец (сеноте). Тъй като гравитационното срутване се разпространява радиално от точката на критичното превишаване на якостта, повърхностният отвор придобива закръглена форма.
В райони с несолени, рохкави или песъчливи почви се намесва и механичната суфозия. Подземният поток измива дребните частици, създавайки конусовидна или цилиндрична падина. С течение на времето, когато падината се запълни с вода, бреговата линия започва да се преформатира под въздействието на повърхностната абразия.
Вълновата абразия и динамиката на брега
Тук стигаме до физическия процес, който кара водните басейни постепенно да закръглят контурите си, независимо от първоначалната им асиметрична форма. Това е хидродинамиката на вълнението.
Когато водата запълни нестабилна падина в рохкав субстрат, бреговата линия е пълна с издатини, носове и малки заливи. Вълните, генерирани от вятъра, не действат равномерно по целия периметър. Поради явления като рефракция на вълните, енергията се концентрира върху изпъкналите части на брега (носовете). Вълновата абразия там е най-интензивна, разрушава почвата и транспортира наносите към вдлъбнатите части (заливите).
Чисто механично, всяка издатина в рамките на езерния контур се разрушава по-бързо, отколкото се разширява общият периметър. Водният басейн се стреми към хидродинамично равновесие. Теоретичното равновесно състояние за затворено езеро при равномерно разпределение на ветровия режим е именно окръжността, защото тя предлага най-малък периметър за дадена площ и съответно най-малка загуба на енергия при циркулация на водата.
Това равновесие обаче съществува предимно в лабораториите. В реалния свят господстват асиметрични ветрови рози, геоложки структури с различна твърдост, речни притоци и изтичания. Затова повечето термокарстови езера в Сибир и Аляска, въпреки че изглеждат закръглени от птичи поглед, са всъщност овални и ориентирани по оста на преобладаващите зимни и пролетни ветрове.
Интелектуалната мъгла около "всеобщите кръгли езера" се разсейва веднага щом се изоставят аматьорските колажи и се отворят геоложките разрези. Остава само суровата механика на флуидите, разтварянето на варовиците и бавното, неумолимо слягане на замръзналата земя.
