Научната амнезия и бюрократичният комитет
Историята съдържа известна степен на ирония. Линей никога не е претендирал за авторство над скалата. В писмата си той стриктно я нарича „скалата на Целзий“, приемайки себе си просто за ползвател, който е завъртял скалата под по-удобен ъгъл за работа. Шведската академия на науките запазва името на Целзий не поради стриктно спазване на историческата истина за дизайна на уреда, а защото той е човекът, дефинирал разстоянието между двете стабилни физически състояния на водата като 100 равни деления.
До средата на XX век светът ползва термина „центиград“ (сто стъпки). Едва през 1948 година Деветата генерална конференция по мерки и теглилки взема решение да уеднакви терминологията и официално кръщава градуса на името на астронома от Упсала. По този начин институционалната бюрокрация запечатва името на човека, чийто оригинален термометър би показал, че лятна София с нейната жега е близка до нулата, а мразовитата антарктическа зима надхвърля стоте градуса.
Паралелно с това Даниел Фаренхайт вече е установил своята скала през 1724 година, разчитайки на смес от лед и амоняк за своята нула. Фаренхайт търси връзка с човешката физиология, докато шведската школа избира водата — универсалния разтворител на планетата. Победата на стоградусовото деление е била въпрос на логистика и индустриална удобност, а не на идеална научна естетика. Всеки път, когато проверявате температурата на въздуха днес, ползвате интуицията на един шведски ботаник, подпечатана с името на астроном, който е виждал света напълно огледално.
