Студеният прагматизъм на Арий Дидим
Когато Птолемей Цезар е задържан по пътя обратно и доставен под стража в Александрия, Октавиан вече е влязъл в двореца. Плутарх запазва един от малкото автентични и изчистени от по-късна романтика епизоди. Октавиан се двоуми как да постъпи с момчето. Екзекуцията на директен наследник на името Цезар — макар и некоректно от римска гледна точка — може да предизвика недоволство сред част от ветераните, които все още пазят паметта на диктатора.
В този момент се намесва александрийският философ-стоик Арий Дидим, който е лично в свитата на Октавиан. Дидим изрича фраза, която префразира класическия Омиров стих:
„Не е добре да има много Цезари“ (в оригинал: Οὐκ ἀγαθὸν πολυκαισαρία).
Това не е философска мъдрост, а чист политически съвет. Двама души с името Цезар в една империя означават непрекъснат риск от нови граждански войни, фракционизъм сред легионите и потенциален център за бъдещи бунтове в най-богатата провинция. Сметката е приключена.
Птолемей XV Цезарион е екзекутиран дискретно през август 30 г. пр.н.е., броени дни след смъртта на майка си Клеопатра и самоубийството на Марк Антоний. Няма запазени данни за публичен триумф с негово участие, нито за екзекуция на арената. Тлото му е изхвърлено или погребано без никакви почести, а името му е изстъргано от редица официални царски списъци, въпреки че в някои храмови комплекси в Горния Египет (като Дендера) релефите с неговото изображение остават недокоснати просто поради отдалечеността си от централната администрация.
Останалите деца на Клеопатра от Марк Антоний — Александър Хелиос, Клеопатра Селена и Птолемей Филаделф — са отведени в Рим, завързани във вериги по време на триумфа на Октавиан, и по-късно предадени за отглеждане на Октавия, сестрата на Октавиан и бивша съпруга на Антоний. Те нямат в кръвта си гените на Юлий Цезар и поради това не представляват структурен риск. Дъщерята Клеопатра Селена по-късно дори е омъжена за крал Юба II от Мавритания — стандартно династично преразпределение на ресурси. Но Цезарион трябваше да умре.
С неговата смърт окончателно приключва не просто династията на Птолемеите, но и тривековният елинистически период в Близкия изток. Египет е превърнат в лична провинция на римския император (praefectus Alexandreae et Aegypti), до която римски сенатори дори нямат право да пътуват без изричното разрешение на Август. Анализът на финансовите документи от онова време показва, че именно ликвидните средства, извлечени от царската соларна хазна, позволяват на Октавиан да стабилизира империята и да превърне войниците си в отпуснати земевладелци. Момчето Цезарион бе просто една неизбежна позиция в балансовия отчет на новата Римска империя.
