Ако отворите полевите дневници на естествениците от XIX век или палеонтологичните доклади за семейство Rhinocerotidae, бързо ще установите, че еволюционният път на тези бозайници е далеч от елегантността. Става дума за масивни структури, изградени около постоянна нужда от терморегулация и непрекъснато приемане на баластни вещества. При сухо тегло, надвишаващо понякога 3000 килограма при белия носорог (Ceratotherium simum), всеки жест и всяко преместване на масата изискват огромно количество калории.
Рогът, който често е обект на нездрави пазарни спекулации и престъпен интерес, изобщо не е костна структура в класическия смисъл на думата. Той представлява плътно слепена маса от кератинови филаменти – същият протеин, който изгражда косата и ноктите. Липсата на костна сърцевина прави органа податлив на износване, но и на регенерация. В условията на гъст подлес или шубраци този кератинов израстък изпълнява функцията на механичен клин. Чрез него животното разчищава пътя си, разрива субстрата в търсене на корени и тества плътността на тинята в пресъхващите водоеми. Присъствието на подобен инструмент е чисто практическо решение за оцеляване в среда с висока плътност на растителната маса.
Физическата динамика при атака на носорог е прост израз на Нютоновата механика. При ускорение, достигащо до 50–50 км/ч на къси разстояния, маса от два тона генерира колосална кинетична енергия. Ограниченото зрение – резултат от специфичното разположение на очите и ниската плътност на фоторецепторите в ретината – означава, че реакцията на животното често се задвижва от слухови или обонятелни дразнители. Когато смущението превиши прага на дразнене, последващият сблъсък не е проява на „страст“ или „безмилостна ярост“, а чист дефанзивен механизъм. В полеви условия е документирано как превозни средства биват деформирани или преобръщани просто защото масивният бозайник възприема металичния силует като непосредствена физическа препятствена бариера.
Има обаче ясни граници на тази агресия. Сблъсъците с африканския слон (Loxodonta africana) например бързо разкриват лимитите на кератиновата стратегия. Със силова маса, която понякога надвишава тази на носорога повече от два пъти, слонът превъзхожда физически своя съсед по ареал. Докладите от националния парк „Пиланесбърг“ през 90-те години на миналия век показаха какво се случва, когато млади мъжки слонове с повишени нива на тестостерон влязат в пряк контакт с носорози: статистиката на смъртността сред носорозите тогава нарасна рязко, премахвайки всякакви илюзии за равнопоставеност в дивата природа.
