Теренната логистика на носорога се върти около непрекъснатия процес на ферментация. Тъй като са животни с еднокамарен стомах и задночревна ферментация, тяхната храносмилателна система е значително по-малко ефективна от тази на преживните животни. Това налага консумацията на 50 до 80 килограма биомаса дневно. За да избегнат топлинния стрес през деня, повечето видове са развили нощен или полунощен модел на хранене.
Маркирането на територията чрез така наречените „латрини“ (общи места за изхождане) не е просто физиологичен акт, а химическа информационна мрежа. В условия на лоша видимост, изпражненията съдържат летливи органични съединения, които пренасят точни данни за пола, възрастта, репродуктивния статус и здравословното състояние на индивида. Това е евтин от гледна точка на енергия начин за поддържане на социална дистанция без излишни физически конфликти.
Опазването на тези животни днес е лишено от всякакъв патетика и се е превърнало в сурова счетоводна сметка. Систематичното подрязване на рогата от ветеринарни екипи – процедура, извършвана под пълна анестезия – е безпощадна мярка, за да се обезмисли икономическият стимул за бракониерите. Организираните престъпни мрежи продължават да захранват черния пазар в Източна Азия въз основа на псевдонаучни вярвания за лечебните свойства на кератина. Документите и теренните изследвания показват, че химическият състав на рога по нищо не се отличава от този на обикновени копита или нокти, но суеверието продължава да поддържа търсенето.
В крайна сметка, пред нас не стои митично същество, а един ощетен от еволюцията специалист, заклещен между собствените си огромни метаболитни нужди и стесняващото се жизнено пространство. Без модерни мерки за сигурност, физическа охрана и строго управление на ресурсите, тези животни просто нямат шанс срещу ниското ниво на баланс в съвременните екосистеми.
