Интелектуална мъгла над архивите на Флоренция
Историята на т.нар. „ангелска коса“ страда от същия дефект, от който страдат повечето паранормални хроники – прекалено много устни свидетелства и катастрофално малко запечатани проби. Данните от хрониките в Англия през 1741 г. или съобщенията от Милуоки през 1881 г., цитирани от Scientific American, имат чисто литературна стойност. В тях липсва химически анализ. За сметка на това инцидентът от есента на 1954 г. в Тоскана предоставя нещо, с което ученият действително може да работи: проби, запечатани в стъклена епруветка от студента по химия Алфредо Джакопоци.
По онова време химията на полимерите вече е достатъчно развита, за да разпознае стандартната органична паяжина. Младите паяци от семейство Linyphiidae наистина използват вятъра за въздушна дисперсия (процес, известен като ballooning), но тяхната паяжина е чист фиброин – протеинова структура, богата на глицин и аланин. Когато професор Джовани Канери от Института по химия към Университета във Флоренция подлага събраните влакна на спектрографски и микрохимичен анализ, резултатът показва пълно отсъствие на въглеродни съединения и аминокиселини.
В пробите са открити следи от силиций, бор, калций и магнезий. В структурата си това вещество наподобява неорганично боросиликатно стъкло, но с една фундаментална аномалия: то сублимира при контакт с човешка топлина или при продължителен престой на открито. Чисата и термодинамиката на познатите ни силициеви съединения не позволяват преход от твърдо директно в газообразно състояние при стайна температура и атмосферно налягане от 1013 hPa. Тук теорията за стъклото отваря сериозни пробойни.
Алтернативните хипотези и техните технологични лимити
Опитайте се да обясните този състав през известните геоложки процеси и бързо ще стигнете до задънена улица. Вулканичното стъкло, известно като „косата на Пеле“, се образува при разпръскване на базалтова лава от силни ветрове, но то е стабилно, съдържа високи проценти желязо и титан и не изчезва във въздуха. Освен това в радиус от хиляди километри около Флоренция през октомври 1954 г. няма нито един активен вулкан, който да произведе подобна аерозолна маса.
Версията за тайни военни експерименти или авиационни отпадъци също изглежда логична на пръв поглед, но има един сериозен физически проблем. Самолетите от онази епоха използват стандартни керосинови горива и метанолово-водни инжекции, чиито горивни продукти са водна пара, въглероден диоксид и сажди. За да изхвърли една авиобомба или двигател тонове нишковиден бор и силиций, е необходима промишлена инсталация с огромен енергиен разход, каквато през 50-те години просто не може да бъде качена на летателен апарат без това да остави следи в логистичните архиви.
Твърденията на руския изследовател Вадим Чернобров от 90-те години, че в подобни проби е открит радиоактивният елемент технеций (Tc-99), остават в сферата на невъзможното за независимо потвърждение. Тъй като тези изследвания никога не са преминали през академично рецензиране в специализирани списания като Nature или Journal of Geophysical Research, те трябва да се разглеждат със здравословен скептицизъм.
Пропуските в атмосферната електрохимия
Ако изключим фантастичните хипотези за амебоподобни организми в стратосферата, единственото сравнително рационално обяснение води към все още недокрай проучени атмосферни електрохимични явления. При определени условия на влажност, температурни инверсии и силни електростатични полета в горната тропосфера е възможно йонопреносът да полимеризира определени микроскопични прахови частици и промишлени замърсители.
Но дори тази хипотеза куца. Тя не обяснява защо подобни падания са документирани в прединдустриалната епоха, когато концентрацията на бор и силициеви съединения в атмосферата е била нищожна спрямо днешните нива. Архивното гробище на метеорологията е пълно с подобни аномалии, които биват забравяни просто защото материята изчезва преди да стигне до съвременен масспектрометър.
Днес, когато разполагаме с драстично по-прецизна апаратура, феноменът практически не се появява в мащабите от 1954 г. Дали се касае за рядък краткотраен атмосферен полимер, или за масова психоза, подсилена от единични нестабилни химически замърсявания, остава отворен въпрос. Засега пробите от Флоренция остават единственото физическо напомняне, че не всичко, което пада от небето, може да бъде вкарано в стандартните таблици на химията.
