Вентилационните шахти и микроклиматичният праг
Един от най-често цитираните инженерингови подвизи в Деринкую е вентилационната система, състояща се от над 50 основни шахти, спуснати до най-долните нива, някои от които служат и за кладенци. Основният физически въпрос тук е как е осигурявана естествена циркулация на въздуха при присъствието на хиляди хора, животни и открити източници на огън (маслени лампи и огнища за готвене).
Въздухопотокът в затворени подземни системи разчита на температурната разлика между повърхността и подземието (която в Кападокия поддържа постоянни нива от около 12–15 градуса по Целзий). При интензивно използване на огън под земята обаче, нивото на кислород бързо спада, а въглеродният диоксид и саждите се натрупват в горните части на сводовете. По стените на някои от помещенията в Деринкую и Каймаклъ наистина се наблюдават следи от сажди, но те са локализирани основно в зоните, идентифицирани като кухни или винарни.
Това подкрепя тезата, че тези градове не са били замислени за постоянно целогодишно обитаване от масивно население. По-вероятно е те да са функционирали като временни противоатомни — в древния смисъл на думата — или военни убежища за периоди от няколко седмици до броени месеци. В противен случай натрупването на органични отпадъци и липсата на достатъчно слънчева светлина биха довели до епидемични изблици, за които в разкритите костни остатъци все още няма убедителни археологически доказателства.
Строителен хронолог и въпросите без категоричен отговор
Историческият контекст на Кападокия е белязан от непрекъснати инвазии. Хетите, чиито писмени източници от второто хилядолетие пр.н.е. споменават за региони в Централна Анатолия, може да са поставили началото на първите плитки подземни складове. По-късно фригийците през VIII–VII век пр.н.е., а след тях и византийското население по време на Арабско-византийските войни (VII–XII век), са разширявали и дълбали комплекса до днешните му размери.
Ксенофонт в своя труд „Анабазис“ (около 400 г. пр.н.е.) описва подземие в Анатолия, където хората са живели заедно с добитъка си, влизайки през вертикални отвори с стълби. Въпреки тези писмени свидетелства, радиовъглеродното датиране на самите скални кухини е практически невъзможно – датират се единствено намерените органични артефакти, въглища от огнищата или керамика, които обаче показват само кога за последно дадено помещение е било използвано, а не кога е било изкопано.
Търсенето на пълната истина за Кападокия изисква да се изостави романтичният изказ и да се приложат суравите методи на геологията и промишлената археология. Докато не бъдат направени цялостни сондажи на околните хълмове и не се изготви пълен обемен баланс между изкопаната скала и наличния релеф, въпросът за отпадъчния материал от строителството на Деринкую и Невшехир ще остане сред онези пробойни в теорията, които науката предпочита да заобикаля.
