Биохимичният лимит на мономолекулярния подход
Идеята, че една изолирана молекула може да възпроизведе комплексното въздействие на съкращаването на скелетната мускулатура, е чиста илюзия. Физическото натоварване не е просто отделяне на бетаин. То е механично напрежение върху костната система, хидравличен натиск върху ендотела на съдовете, масивно изпотяване, промяна в кислородната консумация (VO2 max) и механично задвижване на лимфната система.
Кардиолози и невробиолози от други центрове, като д-р Кристиан Вран от болницата Massachusetts General Hospital в Бостън, подхождат със здравословен скептицизъм към подобни открития. В техни предишни трудове относно хормона иризин вече беше показано, че нито един единичен миокин или метаболит не може да поеме функцията на цялостната физиология. Физическото натоварване задвижва каскада от хиляди синхронизирани химически реакции. Да се опиташ да замениш този процес с прием на бетаин е все едно да се опитваш да поддържаш работеща рафинерия, като ѝ доставяш само един вид добавка за гориво, пренебрегвайки налягането в тръбите и температурата на реакторите.
Инфраструктурата на естествените източници
За онези, които търсят бетаин без излишни експерименти, химията предлага съвсем достъпни естествени матрици. Веществото е изолирано за първи път от сока на захарното цвекло (Beta vulgaris) и се съдържа в значителни концентрации в спанака, пълнозърнестите култури, киноата и някои морски дарове. Но дори и тук усвояването през храносмилателния тракт е подложено на филтрацията на чревната микрофлора, което прави концентрациите в тъканите коренно различни от тези, постигнати чрез директно лабораторно добавяне във водата на опитните мишки.
Анализът на събраните данни показва ясно: бетаинът е ценен биомаркер и потенциален терапевтичен агент за хора с тежки двигателни увреждания, мускулна дистрофия или такива в критични отделения, за които физическото движение е физически невъзможно. Но опитът той да се позиционира като "хапче за мързеливи" за здрави индивиди е просто търговски вектор, който игнорира базовите закони на биомеханиката. Натрупаната биологична еволюция не може да бъде заобиколена с химически пряк път, без за това да се плати съответната метаболитна цена.
