Геология на сифонния ефект: Случаят със Соболхо
В Еравнинския район на Бурятия малкият водоем Соболхо от десетилетия е обект на местни легенди поради системната загуба на едър рогат добитък и хора. От гледна точка на геоморфологията обаче, топографията на района предполага класически карстов или карстово-термокарстов произход. Старомонголското наименование, превеждано като „дупка“ или „през срез“, отразява реалното хидрогеоложко поведение на басейна. Водоемът не притежава стандартно профилирано чашовидно дъно; той е свързан с подпочвена мрежа от пукнатини и подземни реки, захранвани от пермафростни процеси и тектонски движения в Байкалската рифтова зона.
През 1995 г. водолазен екип от Иркутск прави опити за картиране на дънния релеф. Докладваните от тях трудности при определяне на конкретна дълбочина не се дължат на метафизични причини, а на плътната суспензия от органични утайки, торфени суспензии и наличието на хоризонтални сифонни канали. Подводните струи и температурните градиенти в подобни карстови системи създават мощни локални нисходящи токове. Когато водното ниво на близката река Витим спадне или се промени хидростатичното налягане в подземните хоризонти, езерото функционира като преливник. Попадането на тела — било то на животни или хора — в подобни подпочвени канали означава тяхното физическо транспортиране на километри разстояние през подземни кухини, често излизащи в съседни речни системи или карстови извори.
Хипотезите, поддържани от сътрудници на Сибирския клон на Руската академия на науките, посочват, че в района се наблюдава висока концентрираност на разломни структури. Всички приказки за „геопатогенни зони“ всъщност се свеждат до комбинация от ниска температура на водата, замайващи концентрации на разтворен въглероден диоксид и изключително силни вертикални засмуквания. Смъртта при потапяне в подобен водоем настъпва за секунди от термичен шок, а отсъствието на намерени тела е директна последица от подземния транспорт на седиментите, а не от "поглъщане" в духовния смисъл на думата.
