Математиката на подземния джоб: Какво наистина има под Тимпаногос
След пропускането на изчистените данни през Байесова инверсия и алгоритми на Монте Карло — компютърът е проиграл десетки хиляди вероятни конфигурации на скалното легло — картината най-накрая се оголи. Резултатът безапелационно потвърди двуслоен модел. На повърхността лежи щит от сухи камъни със средна дебелина около 3,8 метра. Под него обаче се открива изненадата: чистият лед съставлява над 80% от вътрешната маса.
В основата си ледникът Тимпаногос крие 1,55 милиона кубически метра чиста замръзнала вода. По централната му ос леденото тяло е дебело между 30 и 45 метра, но в долната си част — при така наречения ледников език — то пропада в дълбока скална депресия, където дебелината му достига между 55 и 70 метра.
За да не се окаже всичко това просто теоретична стъкмистика, учените правят още нещо: вземат сателитните данни за повърхностното плъзгане на сипея (от 7 до 20 сантиметра годишно) и ги вкарват в уравнението на Глен за пластично течение на леда. Сметките за дебелината, базирани единствено на механиката на движението, съвпаднаха с гравитационния модел с точност до броени метри. Подземният масивен дефицит наистина е причинен от дебел език пластично деформиращ се лед, а не от кухини в скалата.
Сривът на формулата на Бренинг и новият глобален баланс
Тук изследването излиза от пределите на щата Юта и удря шамар на глобалната климатология. Досега всички изчисления за водната криосфера стъпваха на хипотезата, че площта на скалния ледник е пряко свързана с неговата средна дебелина. Голям сипей — дълбок ледник. Малък сипей — плитък лед.
Когато авторите съпоставят данните от Тимпаногос с детайлни геофизични профили на още 10 скални ледника по света (от Аляска и Скалистите планини до Австрийските Алпи и Андите), балонът се пука. Връзка между площта и дебелината просто няма. Малък ледник, сгънат в тесен и дълбок циркус, може да бъде дълбок 40 метра, докато разлят върху полегат склон сипей с огромна площ може да се окаже тънък 15-метров пласт. Дълбочината се определя от формацията на древната скална чаша, изградена още през Плейстоцена, а не от това колко чакъл се е изсипал отгоре през последните два века.
Ревизията е студена и безпощадна. Вместо степенната зависимост на Бренинг, данните налагат строга линейна връзка: общият обем зависи пряко от реалната дълбочина на скалното легло, а не от видимите сателитни контури. Когато новата матрица е приложена към световните бази данни, глобалната оценка за запасите от вода в активните скални ледници спадна от 62,02 на 48,03 гигатона. Едно просто математическо прочистване изтри 14 милиарда тона вода от глобалния баланс — ресурси, които климатичните модели и хидроложките прогнози счетоха за налични, но които физически никога не са съществували под скалите.
При темповете, с които откритите ледници се топят и бавно се превръщат в покрити със сипеи масиви, точното разбиране на тези каменни термични щитове е въпрос на оцеляване за сухите планински региони. Не става дума за романтика или за спасяване на планинската пика. Става дума за логистика на питейната вода, прогнозиране на катастрофални свлачища при затопляне на ядрото и за неспособността на науката да признае грешките си, преди някой да отиде на терен с гравиметър в ръка.
