Архивите зад мита за южноарабското злато
Третият казус – този с царицата на Саба – страда от прекомерна литературна обработка. Историческата реалност на Арабийския полуостров отпреди три хилядолетия не се върти около романтични гатанки, а около суровия монопол върху търговията с тамян, смирна и злато. Описанието на посещението при Соломон в Ерусалим трябва да се разглежда преди всичко като търговска мисия за предоговаряне на митническите тарифи по Червеноморския маршрут.
Географското разположение на Сабейското царство на територията на днешен Йемен и частично в Етиопия е потвърдено от монументални надписи на сабейски език, но конкретното име на владетелката от библейския текст липсва в намерените дотук кралски списъци. Това разминаване поражда основателни съмнения у историците. Сабейското общество наистина е разполагало с феноменално инженерство – като известната язовирна стена в Мариб, чиито каменни останки и днес свидетелстват за способността да се управляват водните ресурси в пустинята. Твърденията, че една жена е управлявала подобна империя самостоятелно, са напълно възможни от гледна точка на матриархалните елементи в някои ранноарабски племена, но липсата на преки съвременни координирани документи от южноарабските архиви кара научната общност да бъде крайно предпазлива.
Историята рядко оставя чисти отговори. По-често ни оставя с потрошени бронзови отливки, полуразрушени крепостни стени в калта и счетоводни книги, които никой вече не може да разчете.
