Геоложките аномалии в Индийския океан: Случаят Мавриция
През 2013 и 2017 година екип от геолози, воден от Луис Ашвал от университета Витватерсранд, публикува анализи на вулканични скали от остров Мавриций. В намерените базалтови образувания са открити кристали от циркон, чиято възраст чрез уран-оловно датиране е определена на между 2.5 и 3 милиарда години. В същото време самият остров Мавриций е с вулканичен произход и е на възраст едва около 8 милиона години.
Присъствието на толкова древни циркони във вулканична лава показва, че под острова съществува древна континентална кора, която е била магматично асимилирана при изригванията. Този потопен микроконтинент, наречен от учените Мавриция, се е отделил от Мадагаскар преди около 84 милиона години по време на разпадането на Индийския подконтинент и Мадагаскар.
Данните за Мавриция и Маскаренското плато потвърждават, че в океанските басейни съществуват фрагменти от древна континентална кора. Тези фрагменти обаче са били потопени в резултат на тектонска разтегливост и охлаждане на литосферата преди десетки милиони години. Те нямат никаква връзка с плиоценската или холоценската фауна, нито с появата на хоминидите.
Наличните физически факти, събрани от морската геология, геофизиката и подводната археология, очертават ясна граница между реалните процеси и хипотезите. Промените в морското равнище през холоцена наистина са потопили обширни крайбрежни равнини и древни човешки селища в региони като Камбейския залив. Също така в дълбините на Индийския океан съществуват древни микроконтиненти като Мавриция. Тези два процеса обаче протичат в коренно различни времеви мащаби и се управляват от различни физически закони. Обединяването им в обща теория за потопена цивилизация остава извън обхвата на доказаната научна методология.
