Защо данните от наблюденията все още ни карат да се съмняваме
Това изглежда логично и привидно затваря въпроса, но има един сериозен физически и методологически проблем. Хелиосеизмологичните профили, получавани чрез сателити като SOHO и MDO, ни дават индиректно изображение на плътността и скоростта на звука във вътрешността на Слънцето. Тези данни не съдържат етикети с елементи. Твърдението, че дадена аномалия в скоростта на звука под конвекционната зона се дължи именно на стопена суперземя, а не на специфична магнитна хидродинамика или неточна оценка на началния вискозитет на слънчевия диск, не може да бъде независимо потвърдено на този етап.
За повече яснота по отношение на механизма на акреция и сходни планетарни катастрофи, изследователите често сравняват слънчевите данни с наблюдения на екзопланетарни системи, където бяха регистрирани замърсени бели джуджета — звезди, в чийто спектър ясно се виждат тежки метали от наскоро погълнати астероиди и скалисти планети. Разликата е, че при новородено слънчево тяло от главното последователно разположение, конвективното смесване бързо заличава повърхностните следи. Изтриването на доказателствата е почти пълно, с изключение на гореспоменатия дефицит на литий и фините промени в профила на скоростта на звука.
Замърсяването на езика с хипотези и модели не бива да закрива факта, че сме изправени пред типично архивно гробище от хипотези. Нито един модел не е окончателен. Моделирането чрез MESA разчита на определени начални параметри — маса на диска, металичност, продължителност на фазата „ТАУ Телец“ — които сами по себе си са обект на постоянни корекции. Ако началната металичност на слънчевата мъглявина е била малко по-различна от досега приеманата, нуждата от "погълната суперземя" за обяснение на литиевия парадокс рязко намалява.
Подобни дилеми ни напомнят, че Слънчевата система не е била създадена в стерилна лабораторна среда. Тя е продукт на сурови, хаотични сблъсъци, в които гравитацията и тонажът са определяли кой ще оцелее. И докато анализаторите Питър Егън и неговите колеги, работили по моделите, настояват, че това е най-чистото математическо обяснение за структурата на нашата звезда, реален окончателен доказателствен материал липсва. Липсващата планета може наистина да не е била изхвърлена в междузвездното пространство, а просто да е била преработена в ядрено гориво и плазма. Но докато не разполагаме с още по-прецизни хелиосеизмични инструменти, тази теория остава просто най-малко лошата хипотеза, с която разполагаме.
