Големият въпрос около Тулското чудовище – загадъчен организъм с хоботче и очи на пипала, чието точно систематично място в зоологията все още предизвиква остри дебати сред биолозите – продължава да съществува. Въпреки че рентгеновите снимки дават добра представа за меките тъкани, те все още не могат да потвърдят категорично дали животното е било безгръбначно или ранен гръбначен представител. И това е напълно нормално за истинската наука: новите данни стесняват хипотезите, но не дават магически отговори.
За да се разбере мащабът на текущите анализи, си струва да се припомни [ранното изследване на утаечните басейни в Северна Америка], което доказа, че локалните тектонични промени пряко контролират скоростта на минерализация. Повече информация за методиката на микроскопичните изследвания може да се намери и в [публикациите за сканираща електронна микроскопия на Field Museum].
Суровата истина зад тези проучвания е, че няма открити „изгубени светове“ в стила на фантастичните романи. Имаме добре организиран, изключително труден за обработка архивен материал от камък и желязо, който потвърждава фундаменталното правило в геологията: бързото погребване под утайки е единствената причина изобщо да знаем за съществуването на тези същества. Всичко останало от карбонския период просто е било стрито на прах от времето и налягането.
