Климатичният прес и геофизичната блокада
За да се разбере защо органичните материи в тази част на Южна Америка отказват да следват стандартните закони на гниенето, трябва да се изоставят поетичните описания и да се преминат към физическите дадености. Атакама е заклещена между две огромни природни бариери, които ефективно стерилизират атмосферата над нея. От изток Кордилерите на Андите спират всеки опит за пренос на влажен въздух от Амазонския басейн. Тъй нареченият дъждовен с think-effect блокира облачните маси на височина над четири хиляди метра, където кондензацията се излива изцяло от източните склонове.
От запад ситуационната логистика е още по-строга. Студеното Хумболтово течение, пренасящо антарктически води по протежение на чилийското крайбрежие, охлажда долните атмосферни слоеве. Резултатът е постоянна температурна инверсия: студен въздух на повърхността, затиснат от по-топъл въздух отгоре. Това предотвратява конвекцията и образуването на дъждовни облаци. В райони като Юнгай метеорологичните измервания показват средни нива на относителна влажност под осем процента. При такива параметри клетъчната дехидратация на всеки изоставен организъм протича за часове, изпреварвайки ензимната аутолиза – вътрешния процес на автолиза, който обикновено разгражда меките тъкани след смъртта.
Химия на почвата и микробиологичната суша
Не само липсата на валежи поддържа тази естествена стерилизация. Втората линия на защита на този физически архив е самият почвен състав. Платото е покрито с дебели слоеве нитрати, сулфати и перхлорати. Според проучвания на екипи от NASA и Югозападния изследователски институт (SwRI), анализирали почвени проби от района, наличието на силни окислители прави средата изключително токсична за повечето познати формации на микроорганизми.
Когато даден обект попада в тази земя, средата изсмуква наличната moisture до нива, при които ензимите губят своята триизмерна структура и спират да функционират. Това обяснява защо текстилни парчета от растителен произход, въжета от растителни влакна и кошници, намерени в обекти край Арика, са запазили механичната си якост. В други географски ширини гъбичните спори биха разградили целулозата за няколко сезона. Тук липсата на реактивна среда прави целулозните вериги практически вечни.
Има обаче ясни пробойни в теорията за абсолютната суша. Геоложките сондажи и пробите от седименти показват, че климатичният профил на Атакама не е бил напълно статичен през последните десет хиляди години. Имало е периоди на т.нар. „Camanchaca“ – гъсти крайбрежни мъгли, които вкарват минимална влага. Наличието на тези микроклиматични колебания обяснява защо някои органични останки показват известна степен на повърхностна деградация, докато други, заловени в абсолютно сухи микрониши, изглеждат така, сякаш са депозирани вчера.
