Когато прекараш три десетилетия в прелистване на лабораторни протоколи и каталози с извънземни минерали, научаваш едно: природата рядко подрежда фактите с купешка подреденост. Обикновено получаваме или прашни парчета от ранната слънчева мъглявина, или сравнително пресни вулканични шлаки. Изследванията, публикувани в Geochimica et Cosmochimica Acta относно пробата NWA 13441, разкриват именно такъв суров факт, който не се вписва в досегашните схеми. Метеоритът, открит в пустинните райони на Алжир през 2019 г., остана в сянка няколко години, преди масаспектрометрията да извади наяве истинската му възраст — приблизително 1,273 милиарда години.
Досегашният архивен масив от около 400 известни марсиански метеорита съдържаше ясна и доста неприятна за изследователите аномалия. Повечето шерготити — основната група базалтови скали, изхвърлени в космоса след сблъсъци с астероиди — са на възраст под 600 милиона години. Следващият най-стар известен образец отиваше директно на 2,4 милиарда години. Тази пропаст от близо два милиарда години оставяше планетарната наука в пълна "интелектуална мъгла" относно средния период от термичната история на Марс. NWA 13441 попада точно в средата на този празен прозорец.
Пробойни в теорията за магмената еволюция
Лабораторният екип от Бостънския колеж, предвождан от Итън Бакстър и Дилън Сийл, потвърждава, замервайки кристализацията чрез радиоизотопни системи, че този камък е функционирал като изолиран геохимичен капсулен запис. Още по-съществен от самата възраст се оказва изотопният състав на неодима. За разлика от Земята, където непрекъснатото движение на тектоничните плочи задвижва гигантски конвейер от топене, потъване и повторна преработка на кората, Марс е замръзнал в ранен етап от развитието си. В NWA 13441 неодимовите пропорции са почти идентични с тези при примитивните хондрити — строителните блокове на Слънчевата система отпреди 4,56 милиарда години.
Това означава, че под марсианската кора са съществували дълбоки магмени резервоари, които са останали напълно изолирани и непроменени в продължение на милиарди години, захранвайки епизодичен вулканизъм без външно замърсяване. Както беше анализирано и при проучванията на изключително древния метеорит Tegaza 001, липсата на динамична кора на Марс позволява запазването на първични химични подписи, каквито на Земята са отдавна унищожени от геоложкия цикъл.
