Суровата логистика на космическите проби
Работата с подобни образци изисква да се отърсим от романтичните представи. Твърди се, че скалата е изхвърлена от марсианската гравитационна кладенец след единичен астероиден удар с достатъчна кинетична енергия, прекарвайки неопределено време в орбита преди да навлезе в земната атмосфера. Достигането до научния консенсус обаче не става с гръмки хипотези, а с микроскопски срез, радиоизотопно датиране и отстраняване на земното замърсяване, натрупано по време на престоя в алжирския пясък.
Предстоят измервания и на други изотопни двойки, за да се локализира конкретният дълбочинен източник на пробата. NWA 13441 не просто запълва една хронологична дупка; той показва, че марсианският вулканизъм е бил значително по-сложен и продължителен, отколкото сочеха опростените модели за бързо охлаждаща се планета. Понякога са нужни години наред работа в някое "архивно гробище" или лаборатория, за да разберем, че теоретичните ни рамки са били твърде тесни за реалността.
