Суровата логистика на Бронзовата епоха и един анахронизъм в подплатата на KV62
Археологията има неприятния навик да оставя след себе си вещи, които не се вписват в спретнатите графики на учебниците. Когато Хауард Картър и Джордж Карнарвън разрязват ленените повиви на мумията на Тутанкамон в долината на царете, те попадат на предмет, който теоретично не трябва да съществува там в такъв вид. До бедрото на момчето-цар, управлявало в периода около 1332–1323 г. пр.н.е., лежи железен кинжал с кристална дръжка и златна кания, украсена с мотиви на лилии и чакали. По това време Близкият изток се намира в късната Бронзова епоха. Добивът на желязо от руда чрез топене налага температури от над 1100–1200 градуса по Целзий и сложна пещна инфраструктура, с каквато Египетското ново царство просто не разполага. Занаятчиите от онова време леят мед и калай, използвайки въглища и механични духалки, но нямат технологичния капацитет да редуцират хематит или магнетит до гъбесто желязо в индустриални количества.
Всичко това ражда логичния въпрос как въпросното острие е попаднало в гробницата и защо не е корозирало напълно за повече от три хилядолетия. Хипотезите, разбира се, бързо се размиха в познатата интелектуална мъгла на жълтата преса, където всеки неестествен обект се превръща в подарък от далечни галактики. Реалността обаче е далеч по-прозаична и се корени в геологията на пустинята и административните хроники от Амарна. В текстовете от XVIII династия фигурира терминът „баа-непед“, което в буквален превод означава „желязо от небето“. Египтяните не са копали желязна руда от земята, защото са нямали нужните топилни съоръжения, но са събирали каквото падне от атмосферния слой.
Рентгенова спектрометрия срещу романтичните спекулации
През 70-те години на миналия век опитите за анализ на острието удрят на камък поради липсата на неразрушаващи методи за изследване. Никой музей в Кайро не би позволил да се вземе проба чрез рязане или пробиване от толкова ценен артефакт. Едва през 2016 г. съвместен екип от политехническия университет в Милано, пизанския университет и Египетския музей в Кайро използва преносима рентгенофлуоресцентна спектрометрия (XRF). Този метод позволява да се облъчи повърхността на метала и по вторичното рентгеново излъчване да се определи точният атомен състав на сплавта, без да се уврежда самата структура.
Данните, публикувани в списание Meteoritics & Planetary Science, заковават химическия профил на острието. Желязото съдържа почти 11% никел и около 0.6% кобалт. В естествено добитото от земни руди желязо съдържанието на никел рядко надвишава 1%, докато при железните метеорити (октаедрити) никелът варира между 5% и 35%. Нещо повече, съотношението между никел и кобалт в острието съвпада с математическа точност със състава на метеорита Kharga, чиито фрагменти са намерени през 2000 г. на платото край Марса Матрух, на 240 километра западно от Александрия.
Това откритие затваря пробойните в теорията за земния произход на метала, но същевременно срутва и теориите за извънземни технологии. Метеоритното желязо е естествено легирано с никел, което го прави изключително устойчиво на корозия – именно това е причината острието да изглежда почти непокътнато след 3300 години в сухото пространство на гробницата.
Архивни проучвания, международна дипломация и механична обработка
Противно на популярното схващане, че кинжалът е кован в египетска работилница край Нил, дипломатическата преписка от Амарна (плочките от глинените архиви на Аменхотеп III и Ехнатон) разкрива друга следа. В един от документите е описен списък с подаръци, изпратени от царя на Митани – Тушрата – до египетския двор по случай женитбата на дъщеря му. Сред описаните предмети фигурира „железен кинжал със златна дръжка и кристален обков“. Държавата Митани, разположена в днешна Северна Сирия и Югоизточна Турция, е разполагала с по-напреднали занаятчии, които са умеели да обработват намерени метеоритни късове чрез студено коване и бавно нагряване при ниски температури.
Обработката на метеоритно желязо не изисква леене, а екстремно търпение. Металът се чука механично, докато е студен или леко загрят в обикновен въглищен огън, за да му се даде форма, след което се шлифова с абразивни камъни и кварцов пясък. Понеже съдържанието на никел е високо, металът е пластичен, но същевременно много по-твърд от тогавашния мек бронз. Египтяните не са разполагали с технологията да направят такова острие от руда, но техните съседи са успели да оформят вече готовия природен къс метал.
