Вирусът RHDV атакува вътрешните органи, предимно черния дроб и далака, причинявайки фулминантен хепатит, вътрешни кръвоизливи и бърза смърт в рамките на 24 до 48 часа. Въпреки че смъртта тук е значително по-бърза отколкото при миксоматозата, органолептичните свойства на месото са напълно съсипани – вътрешните разкъсвания и микротромбозите превръщат мускулната тъкан в компрометирана и опасна за съхранение субстанция. Според документите на австралийското Министерство на земеделието, дивите зайци в момента са преносители на най-малко два постоянно циркулиращи ендемични вируса, наред с множество чревни паразити като Eimeria stiedae и Taenia pisiformis.
Тук идва и строгият икономически и ветеринарен прагматизъм. Търговският лов на див заек в Австралия е практически мъртъв, тъй като строгите стандарти за биосигурност изискват всяка партида дивечово месо да премине през лабораторен контрол за наличие на вируси, тежки метали (използвани в миналото отрови като натриев fluoroacetate или "1080") и бактериални токсини. Разходите за подобна логистика и диагностика надхвърлят неколкократно пазарната стойност на самата суровина. За разлика от Европа, където фермерското или контролирано отстреляно заешко месо има своето място в ресторантьорския сектор, в Австралия дива ниша практически липсва.
Нещо повече – изкуствено поддържаната циркулация на калицивирусите създаде огромен проблем за индустриалното и хоби животновъдство. Вирусите се пренасят изключително лесно чрез механични вектори – мухи, комари и ветрови流ове. За да защитят малкото съществуващи ферми за домашни зайци, собствениците са принудени да извършват ежегодни ваксинации, чиято стойност варира между 40 и 60 австралийски долара на глава. Това оскъпява легалната продукция до нива, които я правят абсолютно неконкурентоспособна спрямо пилешкото или говеждото месо.
В съзнанието на съвременния австралиец дивият заек отдавна е престанал да бъде животно или дивеч. Той е класифициран официално като "вредител от висока степен" (declared pest species). Психологическата граница е окончателно прекрачена: да консумираш див заек в Австралия днес е равносилно на това да ловиш и готвиш градски плъхове в канализацията на Мелбърн или Сидни. Физическият риск от консумация на месо, заето от тъканни разрушения или отровено с монофлуороацетат, в комбинация с перманентната интелектуална мъгла около това кой щам кога е бил освободен на терен, окончателно изтрива този ресурс от националното меню.
