Истинската цена на амбицията в Римската империя
Въпросът за Баалбек всъщност не е технологичен, а чисто икономически и политически, и тук се крие реалната загадка, която историците все още сглобяват парче по парче. Подобен мащаб на строителство изисква колосално разхищение на ресурси, което няма никаква практическа или военна стойност. За да се изсекат, преместят и напаснат тези камъни, Рим е трябвало да изсече цели гори от ливански кедър в околните планини само за направата на скелета, ролки, лостове и клинове. Трябвало е да се изградят десетки ковачници, които денонощно да точат хиляди железни и бронзови длета, тъй като варовикът износва инструмента за часове.
Към това се прибавя изхранването, водоснабдяването и медицинското обслужване на хиляди роби, военнопленници и наемни работници, събрани в една относително изолирана планинска долина. Както вече сме разглеждали в материалите за логистиката на големите имперски проекти в Източното Средиземноморие, подобни строежи често служат не толкова на религията, колкото за демонстрация на абсолютна власт пред местното население и съседните царства като Партия. Строителството на храма на Юпитер започва при император Август около шестнадесета година преди новата ера и продължава с прекъсвания почти три века, чак до управлението на Филип Арабина, който е роден в същия регион. Този разтеглен във времето график обяснява защо в комплекса се смесват различни строителни похвати и защо в един момент работата в кариерата просто спира, оставяйки хилядотонните монолити да стърчат от земята като паметник на преразходените бюджети.
Физиката на триенето и защо никой не повтаря номера
Дори когато приемем, че римляните са разполагали с достатъчно роби, кедър и желязо, остава един чисто физически проблем, който кара инженерите да повдигат вежди. При преместването на тежести от порядъка на хиляда тона върху дървени ролки налягането върху контактната повърхност е толкова огромно, че дървото започва да се смачква и влакната му се разпадат, превръщайки ролките в спирачки. В Санкт Петербург Карбурис решава този проблем с метални сфери в медни улеи, но при разкопките в Баалбек до момента не са открити никакви следи от подобни бронзови лагери в промишлени количества.
Другото обяснение е свързано с използването на плъзгачи от твърда дървесина, обилно смазани с животинска мас и сапун, движещи се върху предварително нивелиран и трамбован каменен път. Тази технология е проверена в Египет при транспортирането на колосалните статуи на фараоните, но там теглото рядко надхвърля двеста или триста тона. В Баалбек натоварването е тройно по-голямо, което означава, че всяка неравност по трасето от кариерата до храма би довела до счупване на плъзгачите или до потъване на целия блок. Затова пътят е трябвало да бъде изграден като истинска магистрала с каменна основа, която впоследствие е била разглобена и използвана за други части на града.
В крайна сметка Баалбек ни изправя пред една неудобна истина за човешката природа и историята. Ние сме склонни да подценяваме способностите на предците си, когато не можем да разберем мотивацията им, и да приписваме на свръхестествени сили неща, които всъщност са резултат от брутална дисциплина, бавна работа и пълно пренебрежение към цената на човешкия живот. В долината Бекаа няма следи от извънземни технологии, но има безспорни доказателства за това на какво е способна една империя, когато реши да превърне суровия камък в политически аргумент, независимо колко гори ще изчезнат и колко гръбнаци ще се пречупят в процеса.