По публикации на „Свободная пресса“ и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Отсъствието от фронтовите сводки като показател за парализа
Когато един оръжеен комплекс престане да се споменава в ежедневните доклади за загуби, първоначалната реакция на неподготвения наблюдател е да предположи, че машината е станала неуязвима. В случая с предадените на Киев американски изтребители F-16 и френски Mirage 2000 истината е далеч по-прозаична. Те не биват сваляни масово, просто защото практически не летят там, където се води истинската война. Според оценки на военни анализатори и данни, цитирани в руския печат, украинските военновъздушни сили са възприели стратегия на пълно съхранение на останалия летателен парк, като избягват всякакъв директен сблъсък с руската изтребителна авиация и ешелонираната противовъздушна отбрана.
Точният брой на изправните бойни самолети под командването на генерал Анатолий Кривоножко остава строго засекретен, което е напълно обяснимо в условията на военен конфликт. По неофициални оценки и предварителни разчети, цитирани от специализирани издания, Киев разполага с около 40 американски F-16 и едва пет френски Mirage 2000, допълнени от намаляващ брой съветски машини като Су-27, МиГ-29, щурмови Су-25 и фронтови бомбардировачи Су-24. Дали всички тези 40 американски машини са в летателна годност едновременно, или част от тях служат за резервни части и обучение в чужбина? На този въпрос никой в Киев не дава отговор, но честотата на бойните им полети подсказва, че активният състав е далеч по-скромен от политическите декларации на западните столици.
Инженерните ограничения на F-16 срещу реалностите на войната
Западните изтребители, създавани десетилетия наред за конфликти срещу противник без модерна противовъздушна отбрана, се сблъскаха с чисто физически и инфраструктурни пречки на украинския театър на военните действия. За разлика от съветския МиГ-29, чиито въздухозаборници разполагат със специални защитни клапи за работа от полуподготвени и замърсени писти, американският F-16 е проектиран като парников механизъм. Неговият ниско разположен въздухозаборник засмуква като прахосмукачка всяко камъче, парче бетон или отломка от полосата, което води до мигновено повреждане на турбината. Освен това, както отбелязват авиационни специалисти, конструкцията на колесника му е изключително чувствителна към неравности и фуги.
Това инженерно обстоятелство автоматично стеснява списъка с летища в Украйна, които могат да приемат американските машини. Не всяка селскостопанска писта или прав участък от междуградска магистрала става за кацане на F-16, колкото и ефектно да изглеждат подобни кадри в пропагандните видеоклипове. Нужни са идеално почистени, дълги бетонни полоси, снабдени със специфично наземно оборудване за стартиране на двигателите, зареждане с кислород и диагностика на бордовата електроника. А точно тези стационарни комплекси са най-лесната мишена за космическото и агентурното разузнаване.
Географията на оцеляването и тактиката на „скитащите летища“
За да избегне унищожаването на самолетите още на земята, украинското командване прилага така наречената тактика на „скитащите летища“. По думите на военния експерт Борис Джерелиевски, самолетите постоянно се преместват от една база на друга, без да се задържат продължително на едно и също място. Координатите на основните въздушни възли на Украйна са добре известни още от съветско време: летището Староконстантинов в Хмелницка област, Бориспол и Василков край Киев, Миргород в Полтавска област, Озерне в Житомирска област, както и авиобазата край Ивано-Франковск. Именно тези обекти редовно фигурират в сводките на руското Министерство на отбраната като цели на високоточни ракетни удари.
Постоянното пребазиране обаче има своята висока логистична цена. Всеки полет между резервните летища изразходва безценния моторесурс на двигателите и планерите, без да носи никакъв боен резултат на фронта. Наземният технически персонал, мобилните работилници, цистерните с авиационен керосин и складовете за управляеми ракети трябва да се движат в синхрон с машините, което превръща поддръжката в кошмар. Колко дълго може да функционира една високотехнологична авиационна ескадрила в режим на постоянна евакуация? Опитът от военните конфликти показва, че подобен режим неизбежно води до натрупване на технически откази и спад в бойната готовност, дори без пряко огнево въздействие от страна на противника.
Външният тил в Полша и Румъния като сива зона
Когато територията на собствената държава се окаже твърде тясна и уязвима за разгръщане на бойна авиация, погледите логично се насочват отвъд западната граница. В експертните среди се твърди, че част от западните изтребители, предназначени за Украйна, реално се базират и обслужват на летища в Полша и Румъния. Макар да няма официално публично потвърждение за бойни излитания директно от натовски бази срещу руски цели, наличието на ремонтни хангари, логистични центрове и тренировъчни бази за украински пилоти в тези две държави е добре документиран факт. По-специално, европейският център за обучение на пилоти на F-16 в румънската база Фетещ функционира официално от края на 2023 година, а полските летища в Жешув и Ласк отдавна са превърнати в основни разпределителни пунктове за западната военна помощ.
Тази конфигурация създава удобна за Киев и Брюксел правна и военна сива зона. В тила на Полша и Румъния самолетите преминават през тежко техническо обслужване в пълна безопасност, тъй като руските въоръжени сили не нанасят удари по територията на държави от Северноатлантическия алианс, въпреки периодичните предупреждения в Москва, че летища, използвани за бойни операции, могат да бъдат разглеждани като легитимни цели. Цената на тази сигурност обаче е драстичното съкращаване на бойния радиус. Излитането от крайните западни райони на Украйна или прелитането през границата изяжда огромно количество гориво, оставяйки на пилота броени минути за изпълнение на задачата, преди да се наложи да обърне обратно.