Военно приложение и логистика на дефицита
През войната логистичните вериги за производство на кибрит в СССР претърпяха тежък срив поради загубата на заводи в западните региони. Наложи се спешното разкриване на над 170 малки производствени артели и площадки в тила, за да се задоволи поне минималната нужда от обикновен кибрит. На този фон производството на специалните „ветроустойчиви“ кибрити беше строго разпределяно.
Зад фронтовата линия разузнавателните групи и диверсантите получаваха точно такива запалителни средства. В полеви условия светлината и забавянето са критични рискове. Възможността да се запали бикфордов предпазител или влажен огън с едно единично драсване, без да се губи време в опити зад шинела, беше въпрос на оперативен успех. По-късно, в годините на Студената война, тази технология премина директно в комплектите за оцеляване на полярните изследователи и геолозите, опериращи в Якутия и Колимския край.
Интересен детайл от архивите показва, че производствената цена на кутия „ловни“ кибрити е била над десет пъти по-висока от тази на стандартната кутия. Като се има предвид, че вътре имаше едва между 6 и 20 клечки, реалната цена на една бройка надхвърляше 30 до 40 пъти цената на обикновената клечка. Това бе продукт, който изискваше прецизна химическа обработка, специализирани производствени линии и дефицитни суровини като нитроцелулоза и пиролузит. Фабрики като тези в Балабаново, Уфа и Калуга заделяха едва под един процент от капацитета си за тези специални серии. По-подробно за индустриалното планиране на химическия сектор през този период може да се види в анализите за съветската военна логистика от средата на века.
Сривът на пазара и пазарният прагматизъм
След 1991 година разпадането на планираната икономика постави кибритената индустрия пред елементарния въпрос за финансовата ликвидност. Когато суровините преминаха на пазарни цени, а държавните субсидии за специализирани експедиции и военни арсенали бяха свити, сложните многослойни технологии станаха първата жертва на съкращенията. От над тридесет големи предприятия в бившия съветски блок, по-голямата част затвориха врати или ограничиха асортимента си до най-евтините масови продукти.
Днес технологията за производство на ветроустойчиви и влагоустойчиви кибрити не е изгубена в някаква [интелектуална мъгла], нито е забравена физически. Тя просто се превърна в тесен, нишов продукт. Съвременните производители продължават да бълват малки партиди за ловци и колекционери, но пазарният дял е нищожен. Появата на евтините газови горелки, пьезо-запалките и съвременните турбо-пламъци измести нуждата от химическо импрегнирано дърво. В суровата реалност на терена обаче, когато електрониката откаже поради студ, а газът в бутилката втечни напълно налягането си при минус тридесет градуса, химическият минимум на старата нитроцелулозна глава остава единственото физическо решение, което не зависи от батерии.
